Умберто Еко - Махалото на Фуко

На третия ден придружихме нашия гид в бара на един хотел във вече преустроената висока част на града. Хотелът се намираше на улица, пълна с луксозни антикварни магазини. Там художникът трябвало да се срещне с някакъв италианец, който, както ни обясни, щял да купи, без да оспорва цената, една негова картина с размери три на два метра, изобразяваща гъсти редици ангели, които водят последно сражение с легионите на дяволите.

Така се запознахме с господин Алие. Въпреки горещината носеше елегантен тъмен костюм на райета, косите му бяха посребрени. Целуна ръка на Ампаро така, сякаш не можеше иначе да поздрави една дама, и поръча шампанско. Художникът трябваше да си тръгва и Алие му връчи цяло тесте туристически чекове, като му каза да изпрати творбата си в хотела. Останахме да си поприказваме. Алие говореше португалски правилно, но като човек, който го е учил в Лисабон, и с това още повече усилваше впечатлението за старомоден аристократизъм. Информира се за нас, изказа някои мисли върху вероятния женевски произход на моето име, прояви любопитство към фамилната история на Ампаро, макар че вече беше разбрал, че коренът й е от Ресифе. Що се отнася до неговия произход, той се изрази твърде общо.

— Аз съм като тези тук — каза, — в гените ми са натрупани безброй раси… Името ми е италианско, произлиза от едно старо имение на мой прадядо. Да, може би е благородническо, но кой днес се интересува от това? В Бразилия дойдох от любопитство. Привличат ме всички форми на мистичната Традиция.

Разказа ни, че в Милано, където живеел от няколко години, имал прекрасна библиотека с религиозна литература.

— Заповядайте, като се върнете, притежавам много интересни неща, от описания на афробразилски ритуали до култове на Изида от Долното царство.

— Обожавам култовете на Изида! — възкликна Ампаро, която от кокетство често се преструваше на повърхностна.

— Предполагам, че знаете всичко за култовете на Изида.

Алие отговори скромно:

— Само малкото, което съм видял.

Ампаро се опита да си възвърне загубеното:

— Не беше ли преди две хиляди години?

— Не съм млад като вас — усмихна се Алие.

— Също като Калиостро — пошегувах се.

— Нали когато минавал край едно разпятие, го чули да мърмори на своя слуга: „Казвах му аз на този евреин да внимава вечерта, но слуша ли ме някой?“

Физиономията на Алие се издължи и аз се притесних, че шегата ми го е засегнала. Започнах да се извинявам, но домакинът ни ме прекъсна с помирителна усмивка:

— Калиостро е бил мошеник, защото се знае точно къде и кога е роден, пък и не е успял да живее твърде дълго. Самохвалко.

— И аз мисля така.

— Калиостро е бил мошеник, повтори Алие, но това не значи, че не са съществували и не съществуват привилегировани личности, които са живели няколко живота. Съвременната наука знае толкова малко за процесите на застаряването, че не е недопустимо смъртността да е резултат само на лошо възпитание. Калиостро е лъжец, но не и граф Сен-Жермен 154 154 Граф Сен-Жермен — прочут френски авантюрист от XVIII в., чието истинско име не е известно. По-нататък в романа Умберто Еко представя повечето легенди за неговите похождения. , и когато твърди, че е научил някои химически тайни от древните египтяни, може би не лъже. Но тъй като никой не му вярва, когато разказва тези истории, от любезност към слушателите си се преструва, че се шегува.

— Но сега вие се преструвате, за да ни докажете, че казвате истината — обади се Ампаро.

— Вие не сте само красива, но и невероятно проницателна — отвърна Алие.

— Но ви заклевам да не ми вярвате. Ако ви се появя сред прашния блясък на моите векове, вашата красота ще увехне изведнъж, а това не бих си го простил никога.

Ампаро беше очарована, а аз почувствувах лекото бодване на ревността. Изместих темата върху църквите и онзи свети Георги-Ошоси, който бяхме видели. Алие каза, че непременно трябва да присъствуваме поне на едно кандомбле.

— Не отивайте там, където ви искат пари. Истинските места са тези, където ви приемат, без да искат от вас нищо, дори да вярвате. Да присъствувате с уважение, това да, с онази търпимост към всички вероизповедания, с която те самите приемат вашето неверие. Някои „паи“ или „мае де санто“ 155 155 „Паи“ или „мае де санто“… (порт.) — „баща“ или „майка на светец“. на пръв поглед сякаш излизат направо от Чичо Томовата колиба, но всъщност притежават културата на Грегорианската академия.