Умберто Еко - Махалото на Фуко

Почти бях забравил тази ужасна случка, но преди две седмици бях на разходка до Монтефелтро и попаднах на възвишението Сан Лео. Изглежда, през XVII век това място е било собственост на Ватикана и папата затворил в крепостта Калиостро 147 147 Джузепе Балсамо , наречен граф Алесандро Калиостро (1743–1795) — италиански авантюрист, франкмасон и окултист. Александър Дюма описва историята му в романите „Жозеф Балсамо“ и „Колието на кралицата“. , в килия без врата (влизало се за пръв и последен път през един отвор в тавана) и само с едно прозорче, през което затворникът можел да вижда двете църкви на селото. Върху нара, на който Калиостро спял и умрял, видях букет рози и ми обясниха, че много вярващи идвали да се поклонят на лобното място на мъченика. Казаха ми, че най-ревностни сред поклонниците били членовете на Пикатрикс, някакъв милански клуб за изследвания на тайнствата, който публикувал и списание, озаглавено — забележете какво въображение — „Пикатрикс“.

Знаете, че този вид странности винаги са ме привличали, и в Милано успях да открия един брой на „Пикатрикс“, от който научих, че няколко дни по-късно се организира тържествено викане на духа на Калиостро. Реших да отида.

Стените бяха покрити изцяло с кабалистични знаци, невероятно изобилие от бухали, кукумявки, скарабеи и ибиси, ориенталски божества с неясен произход. В дъното на салона имаше подиум, пред който върху необработени дънери бяха забучени горящи факли, на стената се виждаше олтар с триъгълен свод и две статуетки — на Изида и Озирис. Наоколо, цял амфитеатър от фигури на Анубис, един портрет на Калиостро (че на кого друг?), една позлатена мумия от вида Хеопс, два петосвещника, един гонг, закрепен между виещи се змии, малък пюпитър върху стойка, покрита с памучно каре, щамповано с йероглифи, две корони, две трикраки табуретки, един минисаркофаг, подобен на чанта на стюардеса, един трон, едно кресло, имитация на „Луи XIV“, четири разнородни стола, достойни за банкета при Нотингамския шериф от филма „Робин Худ“, и свещи, свещници, вощеници, канделабри, въобще цялото въоръжение на спиритическия сеанс.

И така, влизат седем послушници с червени раса и факли, след това главният жрец, който, изглежда, е президентът на Пикатрикс, на име Брамбила 148 148 Брамбила — принцеса, героиня от пиеса на Метерлинк. , да му прости Господ, облечен в розово и масленозелено, след това влиза „питомката“, тоест медиумът, и накрая — седем служители като седем близнаци на Нинето Даволи 149 149 Нинето Даволи — непрофесионален актьор, участвувал в повечето филми на Пиер Паоло Пазолини. .

Господин Брамбила поставя на главата си тривърха корона с полумесец, вдига един ритуален меч, очертава с него върху подиума няколко магически фигури, извиква десетина ангелски имена, завършващи на „ел“, и точно в този момент през главата ми минава неясната мисъл за онези псевдосемитски дяволщини от посланието на Инголф, но това става само за миг, защото вниманието ми е отвлечено в друга посока: случва се нещо странно, микрофоните от подиума са свързани със синтезатор, който би трябвало да улавя блуждаещите в пространството вълни, но техникът навярно е допуснал грешка и първо се чува дискомузика, а после се включва „Радио Москва“. Господин Брамбила отваря саркофагчето, изважда от него един рецептурник за магии, замахва с кадилница и извиква: „О, Господи, да бъде царството ти.“ И сякаш постига нещо, защото „Радио Москва“ замлъква, но във върховия момент отново се обажда, и този път с една пиянска казашка песен, от онези, при които задниците се друсат по пода. Брамбила призовава „Ключицата Соломонова“, подпалва някакъв пергамент върху една от табуретките с риск да предизвика пожар, призовава още няколко божества от Храма на Карнак 150 150 Карнак — селище на десния бряг на Нил, където се намира най-значителният археологически обект в света — храмовете на Амон Ра, датиращи от XVIII, XIX и XX династия. , доста нахално пожелава да бъде поставен върху кубичния камък на Езод и повелително повиква някакъв си „Близък 39“, който явно е много близък на публиката, защото през салона преминава тръпка. Една зрителка изпада в транс, обелва очи, хората около нея викат: лекар, лекар, в този момент Брамбила призовава Властта на Пентакулите, а „питомката“, междувременно седнала на креслото „Луи XIV“, започва да се мята, да стене, господин Брамбила се спуска към нея, трескаво разпитвайки я или по-точно разпитвайки „Близкия 39“, който, както интуитивно разбирам в този момент, е не друг, а самият Калиостро.