Гор Видал - Сътворението

Излишно е да споменавам, че при първата ми среща с министър-председателя всичко това все още ми беше неизвестно. Той ме поздрави — както тогава ми се стори — извънредно любезно. Всъщност, както по-късно разбрах, се държеше с мен като с роб, за когото е платил голяма сума.

Хуан ми даде знак да приклекна до него. Въпреки че с времето научих добре китайски, този език не престана да ми създава затруднения. Преди всичко няма глаголни времена. Никога не знаеш дали нещо вече сее случило, случва се сега или ще се случи. Освен това, тъй като съществителните не са нито в единствено, нито в множествено число, не можеш да бъдеш сигурен точно колко фургона с коприна ще получиш за претопеното желязо. В интерес на истината, независимо от объркания си език, китайците са отлични търговци и в повечето случаи — честни.

След като изредих всички титли на Великия цар, се заех да опиша с малко, но изразителни думи неговото могъщество. Хуан ме слушаше учтиво.

— Сигурно си дошъл, за да търгуваш с нас — рече той накрая.

Всеки път, когато казваше нещо, кимаше с глава, сякаш за да потвърди съгласието помежду ни.

— Да, искам да търгувам с всички страни на Китай. Той отново поклати глава, този път в несъгласие.

Това ме обезпокои.

— Да. Да. Но от друга страна, не. Има само един Китай. Има само едно Средно царство. Каквито и разногласия да съществуват в Средното царство, те са временни и злощастни и… — Той ме погледна победоносно и завърши: — И несъществуващи.

— Да. Да — отговорих аз, като се стараех да подражавам на всяко негово кимване. — Но знам, че тук в Цин има херцог, херцог има и в Лу, и друг във Вей…

— Вярно. Вярно. Но всеки херцог царува само по волята на сина на небето, който единствен има пълномощие, защото той единствен е потомък на Жълтия император.

Нищо не разбрах от думите му, но въпреки това продължих.

— Да, Господарю Хуан. Знаем за този могъщ монарх. И Великият цар му изпраща поздрави чрез моята скромна персона. Но къде, ако разрешиш да попитам, се намира той?

— Където е. Къде на друго място? — Главата на Хуан подскачаше нагоре-надолу. Изглеждаше безпричинно весел.

— Тогава ще отида при него. Ще отида, където е той.

— Да. Да — рече Хуан с въздишка. Погледнахме се втренчено. През следващите няколко години щях да чуя най-различни вариации на тема император, който е и не е там, където е и не е. В действителност през последните триста години не е имало истински император от небето. Херцогът на Чжоу си приписваше тази титла, но всички се отнасяха с презрение към него.

Когато става дума за миналото, китайците говорят почти толкова неясно, колкото и индийците. Но всички са единодушни, че много отдавна е имало императорска династия, известна под името Шан. Няколко поколения императори притежавали пълномощието на небето или, както бихме казали ние, Страшната царска слава. Но преди седем или осемстотин години пълномощието им било отнето, както става винаги — рано или късно. Едно варварско племе от запад завладяло Средното царство и установило нова династия, наречена Чжоу.

Първият император от династията Чжоу се казвал Вън. Наследил го синът му У. Две години след като получил пълномощието — тоест, след като заклал и последния си съперник от династията Шан, — У заболял тежко и нищо, дори и бульон от драконови кости, не могло да спре болестта. Накрая по-младият му брат Тан, херцогът на Чжоу, се кандидатирал пред небето за заместник на У. Между другото китайското небе се различава от арийското, а и от всяко друго небе, за което съм чувал. То е мрачно място, управлявано не от бог или богове, а от мъртвите предци, като се почне от първия човек, наречен Жълтият прародител или император. По тази причина добродетелният Тан не отправил молбите си към някакъв китайски бог, съответствуващ на Премъдрия господ, а се обърнал към трима императорски предшественици. Тук трябва да отбележа, че религията на тези хора е много чудна, ако не заради друго, то защото всъщност не е никаква религия. Макар че така наречените звездни богове доста приличат на нашите дяволи, култът към тези второстепенни божества играе много малка роля в благополучието на държавата, което зависи главно от поддържането на хармония между небето и земята. Това става, като строго се спазват ритуалите в чест на предците.

Тримата мъртви императори били толкова очаровани от предложението на Тан да заеме мястото на брат си, че позволили на У да оздравее. Най-хубавото било, че в замяна на добрината си не поискали живота на Тан. За много китайци Таи е герой, какъвто е и баща му Вън. Като образец на войнолюбие и жестокост У невинаги буди възхищение. Излишно е да споменавам, че херцозите на Цин смятат себе си за преки потомци на У и не признават претендента от Чжоу, който е потомък на Вън. Гражданите на Цин винаги говорят за хегемония с убеждението, че тя законно им принадлежи. В този случай под хегемония се разбира върховната власт върху всички враждуващи държави, от които е съставено Средното царство. Засега небето дотолкова е възлюбило китайците, че отказва да даде пълномощието на херцозите Цин. Както открих по-късно, владетелите на Цин са омразни на всички китайци, включително и на потисканите граждани на самия Цин. Като казвам владетелите, нямам предвид херцозите. Имам предвид съвета на шестте, който управлява страната. А от шестте имам предвид най-вече Хуан, безспорно един от най-забележителните, както и най-зли хора, които съм срещал.