Гор Видал - Сътворението

Атоса призна, че се чувствува малко самотна и изолирана.

— Край мен е Лаида, разбира се. Но тя е обезумяла от гръцката политика. По принцип евнусите са ми съвсем достатъчни. В края на краищата те са били моите очи, уши и ръце още от детинство. Но това ново поколение изобщо не е като старото. Подчертано приличат или на жени, или на мъже. Нещо не е наред. По времето на баща ми те бяха съвсем уравновесени и изцяло предани. Знаеха какво искаш, без да им го казваш. Сега са нахални, тъпи и небрежни и двете стаи на канцеларията са в разруха. Нищо не се изпълнява както трябва. Мисля, че са виновни всички тези гърци от Самос. Много са красиви, разбира се. Дори са интелигентни. Но от тях не стават добри евнуси. От тях не става нищо друго освен размирници. Нали знаеш, че Лаида пак заговорничи?

— Да, видях царя на Спарта.

— В харема наричат Лаида царицата на Гърция. Е, нямам нищо против. Ако не беше тя, никога нямаше да знам какво замислят тези противни хора.

— Сега какво замислят? — Когато се отнасяше до нещо сериозно, задавах на Атоса прям въпрос и понякога получавах прям отговор.

— Искат война през пролетта. Атина трябва да бъде разрушена и така нататък. Всичко това е напълно безполезно, но Хипий…

— Пак Хипий.

— Не ме прекъсвай.

— Просто повторих, Велика царице.

— Не повтаряй. Хипий отново е убедил Дарий, че атиняните искат той да се върне там като тиран. Дарий остарява.

За разлика от Лаида Атоса не шептеше изменническите думи. Тя крещеше, тъй като знаеше, че тайната служба ще повтори всяка дума на Дарий. По този начин общуваха помежду си. Едва след Дариевата смърт разбрах защо тя не се страхуваше от него. И защо той се страхуваше от нея.

— Дарий е объркан. Той действително мисли, че Атина иска да възвърне тиранията сега, когато всички останали гръцки градове установиха демокрация.

Изненадах се.

— Но нали йонийските градове са…

— Всичките сега са демокрации. Тираните бяха изгонени, до един. Благодарение на Мардоний. Отначало Дарий се вбеси. Но после осъзна колко хитър е Мардоний. — Очите на Атоса приличаха на помътнял емайл, осветен от факли. — Мардоний е хитър. Понякога ми се струва, че е прекалено хитър. Все едно, докато влизаше победоносно от град в град, той разбра, че тираните са непопулярни, защото са верни на Персия.

— Отлична причина да бъдат запазени.

— Така бих помислила и аз. Но Мардоний е по-проницателен от нас. Настоял да се срещне с видните гръцки търговци — същите тези, които ръководят тълпата, когато се събира да гласува. После ненадейно Мардоний изгонил тираните от името на Великия цар. Ей така. Сега той е героят на йонийските демокрации. Вълнуващо, наистина.

— Тираните може да са си отишли, но съм сигурен, че за Мардоний е останала една царица в Халикарнас.

Забележки от този род забавляваха Атоса.

— О, да, Артемизия е царица. А освен това е вдовица и е красива!

— Истина е, че е вдовица, но е доста грозна.

— Всички царици трябва да бъдат смятани за красиви — отговори твърдо Атоса. — Освен от страна на мъжете им. Както и да е, сега благодарение на Мардоний Персия се намира в смешно положение. Покровителка е на демокрацията в йонийските градове, а същевременно се мъчи да свали атинската демокрация, за да възстанови тиранията.

— Мардоний е много смел.

— По времето на баща ми щеше да бъде одран жив пред вратите на двореца, задето си е присвоил правата на Великия цар. Но постоянно си напомням, че времената са други. — Атоса реши да провери дали се клати един от оцелелите й зъби и лицето й се сви от болка. — Мардоний има късмет, че успя да завладее Тракия и Македония, иначе Дарий сигурно щеше да се ядоса. Но сега положението е такова, че Дарий слуша Мардоний, само Мардоний. А това означава, че ще има нов поход към Гърция, със или без Мардоний. Освен ако… Разкажи ми за Индия.

Като политик Атоса беше изключително практична и реалистична. Знаеше, че рано или късно Ксеркс трябва да се изяви във война, а имайки предвид победите на Мардоний, тя бе наясно, че колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Не се боеше, че Ксеркс може да загуби битка. Та нали бе внук на Кир? Страхуваше се обаче, че може да стане жертва на фракцията на Гобрий. Знаеше също, че е далеч по-лесно да убиеш командуващия на бойното поле, отколкото добре охраняван принц в двореца.

Щом свърших, Атоса изрече страховитата фраза:

— Ще говоря с Дарий.

Мисля, че за всичките години, през които я познавах, не съм чувал от нея тази фраза повече от три пъти. Звучеше като обявяване на война. С благодарност целунах ръката й. Отново бяхме съзаклятници.