Гор Видал - Сътворението

Реши да замълчи. Сега подозирам, че се е изкушавала да ми разкаже как нейният ослепителен племенник Мардоний скоро ще умре благодарение на Лаида. Но не се поддаде на това моментно изкушение. Само подритна ста-рия прокъсан килим с блестящата си сребърна обувка. Старият килим пътуваше навсякъде с нея. Мисля, че се дължеше на суеверие. Всъщност самият аз бях суеверен. Атоса заговори, без да вдига очи от килима.

— Казват, че Мардоний няма да може да излезе на бойното поле тази пролет — рече тя и впери поглед право в мен. — Разкажи ми за Индия.

Разказах й за Индия.

Старческите очи заблестяха от алчност.

— Богата, богата… — повтаряше тя.

— И лесно ще я завоюваме — добавих аз. — Ще го направи Ксеркс.

— Не може да го излагаме на риск — заяви твърдо Атоса.

— Той трябва да докаже, че може да застане начело на армията, преди да е умрял Великият цар.

— Твърде опасно е. Особено сега. В днешно време. Всички ние сме толкова стари. О, гробницата!

Внезапните скокове на мисълта й още повече ме затрудняваха да разбера и без това неясно произнесените Думи.

Погледнах я глупаво.

— Гробницата. Гробницата на Дарий. — Тя внимателно нагласяваше устните си, за да изговаря всяка сричка. — Колко ужасно!

— Лунният знак ли?

Дяволският знак украсяваше фасадата на Дариевата гробница, за да уравновесява слънцето на Премъдрия господ — Хистасп бе паднал мъртъв пред гробницата, вбесен от това богохулство. Сега Xистасп е вътре, а лунният знак пак стои на фасадата.

— В това няма нищо лошо — отвърна Атоса, като извади едно цвете от гирляндата около врата си и го хвърли към статуята на Анахита в ъгъла. — Луната е нейният знак и не бих искал да лежа под знака на никой друг. Не, случи се нещо друго. В гробницата има място само за дванадесет от нас. Старият Хистасп и двама от братята на Дарий вече са положени в една ниша. После Дарий, аз и сестра ми Аристона ще заемем другата, а за шестима от племенниците ми ще са нужни останалите две. Днес сутринта Дарий наредил да дадат мястото, което тряб-ваше да заеме младият Артаферн, на Пармида. Представи си, не на друг, а на Пармида! Тя впрочем умря миналата седмица. Казват, било много мъчително.

Атоса постави тънката си жълта китка на мястото на изрязаната гърда.

— Да, същата болест. Но мен ме лекуваше Демокед. И не умрях. А тя се бе оградила само с египтяни. И умря много мъчително. Казват, че накрая тъй се била смалила че приличала на едногодишно дете. — Приятното видение, на което се бе отдала, скоро бе прекъснато от мисълта за гробницата. — Да лежи с нас в тази каменна сграда завинаги! О, казвам ти, това е непоносимо! Тук има някаква тайна! Разбира се, носят се слухове… Но защо той направи такова възмутително нещо? Ако е, за да ме ядоса, успя. Не мога да се помиря с мисълта, че в тази вечност ще лежа до дъщерята на убиец, предател и узурпатор.

Да си призная, съвсем бях забравил за Пармида, дъщерята на мага узурпатор Гаумата. Лаида ми бе разказала колко изненадани били всички в двора, когато Дарий обявил, че има намерение да се ожени за нея. Още повече се изненадали от обяснението му: „Узурпатор или не, магът бе Велик цар цяла година. Ето защо дъщеря му Пармида е дъщеря на Велик персийски цар. Ето защо подхожда да бъде моя жена.“

— Трябва да ми обещаеш, в името на Анахита… добре, в името на Премъдрия господ, че когато и двамата с Дарий умрем, ще убедиш Ксеркс да изхвърли тази отвратителна жена от гробницата. Закълни се!

Докато се заклевах, Атоса ме гледаше с подозрение.

— Ако нарушиш клетвата, аз самата нищо няма да мога да ти сторя. Но богинята е всемогъща. Богинята е навсякъде.

Червените очи на Атоса ме изгаряха.

— Ще направя каквото мога. Но съм сигурен, че само една дума да кажеш на Ксеркс…

— Казана му е тази дума. Но той забравя. Освен това е склонен да се влияе от други съображения. — Атоса не точни какви. — Затова разчитам на теб. Само на теб. Атоса имаше и други оплаквания. Рядко виждала Ксеркс Когато дворът бил в Суза или в Екбатана, Ксеркс бил във Вавилон или в Персепол.

— Има мания да строи. — Атоса направи гримаса. — Разбира се, и баща ми беше същият. Но това е много скъпо увлечение, както сам той установи. И няма край. С течение на годините наблюдавах как Ксеркс създава в Персепол най-красивия комплекс от недовършени сгради. Когато Калий пристигна в Персия за мирните преговори, заведох го в Персепол. Елпиника ми каза, че построеното от Ксеркс до такава степен го поразило, че зяповядал на един от робите си да скицира главните сгра-ди. В момента атиняните усилено строят имитации на Ксерксовите творения. Аз за щастие съм видял оригиналите. И за щастие никога няма да видя грубите копия на Фидий.