Гор Видал - Сътворението

Демокрит го попита за онези прословути неща, които са навсякъде през цялото време, но не могат да се видят.

— Нищо не се появява и нищо не загива — каза Анаксагор след третата чаша от силно разреденото вино на Елпиника. — То просто се съединява със съществува-щите неща или се отделя от тях.

— Но нали нищо изключва което и да е било нещо и по тази логика самото то не съществува? — попитах го аз.

— Ако думата нищо ви смущава, тогава нека опитаме с всичко. Представете си всичко като безброй семенца, които съдържат всичко съществуващо. Следователно всичко е във всичко наоколо.

— Да се повярва в това, е по-трудно, отколкото да се разбере гневът на великата богиня Деметрa[1], когато дъщеря й слязла в царството на Хадес и взела със себе си пролетта и лятото, защото тази история все пак е подкрепена с неоспорим факт — заяви Калий.

[1] Според легендата богинята на плодородието Деметра се раз-сърдила на Зевс, защото дал любимата й дъщеря Персефона за жела на бога Хадес, владетел на подземното царство и царството на мъртвите. Гневът й спрял всякакъв растеж на земята. За да спаси хората от гладна смърт, Зевс решил две трети от годината Персе-фона да живее при майка си, а една трета при мъжа си Хадес. Оттогава всяка година Персефона напуска майка си и Деметра потъва в скръб, а заедно с нея скърби и цялата природа. — Б. пр.

Тук Калий промърмори някаква молитва както подобава на висш жрец в Елевзинските мистерии.

— Не съм правил такова сравнение, Калий — отговори Анаксагор, който е винаги тактичен. — Но нали ще се съгласите, че в паница леща няма косми?

— Е, надяваме се, че няма — рече Елпиника.

— Няма и изрезки от нокти, нали така? Нито кости?

— Ще повторя онова, което каза жена ми. По-точно, надявам се, че нито едно от тези неща няма да попадне в паницата ми с леща.

— Аз съм на същото мнение. Навярно ще сме единодушни и в това, че колкото и внимателно да наблюдаваме едно зърно леща, в него няма да открием човешки косми, кости, кожа или кръв.

— Така е. Но лично аз не обичам бобови растения.

— Това е, защото Калий е питагореец — обясни Елпиника.

Питагор забрани на членовете на сектата си да ядат боб, тъй като зърната му съдържали преселващи се човешки души — индийска представа, неизвестно как стигнала до Питагор.

— Не. Просто защото предизвикват у мен гръмотевици –. отговори Калий, който намираше това за много забавно.

Анаксагор продължи, за да изясни докрай мисълта си:

— Ако човек се храни само с леща и прозрачна вода, пак ще му пораснат нокти и коса, пак ще има кости, жили, кръв. Следователно всички елементи на човешкото тяло по някакъв начин се съдържат в зърното.

Демокрит ще запише за себе си, но не за мен, казаното по време на останалата част от вечерята — то беше интересно и поучително.

Калий и Елпиника си тръгнаха първи. Тогава Анаксагор седна до мен.

— Вероятно известно време няма да мога да те посещавам — каза той. — Сигурен съм, че ще ме разбереш.

— Иначе ще те обвинят в мидопоклонничество, така ли?

Атиняните отправят такова обвинение към онези гърци, които са дружелюбни към персите и техните събратя мидийците.

— Да.

Това по-скоро ме ядоса, отколкото разтревожи.

— Тук хората са действително побъркани на тази тема — казах аз. — Ако Великият цар не искаше мир, щях да съм военен губернатор, а не посланик в Атина. — Това беше неразумно. Виното си казваше думата.

— Перикъл е уважаван човек, а аз съм негов приятел. Освен това съм роден в град, който навремето беше под властта на Великия цар и рано или късно ще ме обвинят в мидопоклонничество. Това ще е лошо за Перикъл, тъй че дано да не е скоро.

На младини Анаксагор се бе сражавал на наша страна. И двамата никога не споменавахме този епизод от живота му. За разлика от мен той не проявява никакъв интерес към политиката. По тази причина консерваторите положително ще го използуват като средство да нанесат удар на Перикъл.

— Да се надяваме, че никога няма да бъдеш обвинен в това. Ако те признаят за виновен, ще те осъдят на смърт.

Анаксагор тихо въздъхна. Може и да не е било въздишка, а смях.

— Слизането в Хадес — каза той — е едно и също, независимо кога и откъде започва.

Тогава му зададох онзи най-безпрогледен от всички гръцки въпроси, който се бе пръкнал в доста крехката глава на автора на „Перси“:

— Не е ли по-добре човек изобщо да не се е раждал?

— Разбира се, че не — отговори решително Анаксагор. — Дори само възможността да изучаваш небето е достатъчна причина да си жив.