Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Да — отговори Холдер лаконично, — нуждата не се интересува дали е законно… партньорите ми са фалирали, защото също не са получили пари от техните купувачи; и те са в същата ситуация като мен.

Даг отново не успя да проумее как тези хора не си бяха осигурили първо необходимите пари, щом желаеха да си купят нещо. Очевидно нещата не вървяха навсякъде така, както той си мислеше. Кредитът за него беше непознат термин. Разбира се, беше чувал за фалити, но мислеше, че тези хора бяха просто свършили всичките си пари. И най-непонятното му нещо в казаното от Холдер беше обстоятелството, че всичко това се бе случило в Лондон, който беше най-богатият град в света.

Холдер го наблюдаваше, все повече и повече изненадан и плах, като скоро върху челото му изби ситна пот. Както изглеждаше, той се бе наумил нещо, което нямаше как да го обясни на човек, който знаеше толкова малко за несигурната среда на търговската дейност. Затова той заразказва надълго и нашироко за сегашните времена и за отражението им върху неговата търговия, разказа много повече от това, което бе мислел да каже. И накрая вмъкна — така, между другото — че няма да има възможност да уреди годишните си сметки с имението.

На Даг му беше известно от книжата, че отдавна Холдер имаше неизплатени задължения, възлизащи на големи суми, и не оцени като важно обстоятелството, че дължимите пари за тази година не само няма да бъдат изплатени, а ще бъдат добавени към предишните цифри.

Холдер се бе леко поуспокоил, когато видя колко спокойно Даг кимна с глава при известието му, и поседя безмълвен доста време, сякаш искаше да се съвземе след изтощителното напрежение. След това въздъхна няколко пъти дълбоко и… зададе изненадващия въпрос:

— Знаеш ли, че баща ти има вложено сребро в Хамбург?

Даг го погледна напрегнато.

— Да — каза той, — вписано е в книжата ни. Да не би… и в Хамбург да става нещо?

— Не, не, това само попитах. Знаеш ли колко пари са?

Даг леко се притесни — защо всъщност го интересуваше това… Но си спомняше цифрата и я каза.

Холдер изпусна облекчен стон, като чу цифрата, но брадичката му потъна бързо в гънките на яката — да, той се опита да изпише на лицето си израз на най-дълбоко съжаление, за миг поседя безмълвен и няколко пъти облиза устните си с върха на езика, като в същото време дясната му китка неспирно си играеше със златното украшение на жилетката му.

Най-накрая той се изкашля и рече:

— Работата е там, че не само не можем да изплатим дължимите ви суми — и гласът му изведнъж зазвуча като на хленчещ старец, — но се страхувам, че… с нас е свършено… ако не ни помогнеш да преодолеем сегашното затруднение. Ако ни заемеш среброто в Хамбург, с това ще спасиш не само нас, но и още много други хора от фалит, защото мнозина са свързани с нас, а е възможно отново да се закрепим. Хора, които не разбираха нищо от търговия, се впуснаха в това поприще през хубавите години, сега са вече вън от това. Точно сега има добри възможности да се закрепи човек отново… ако е предпазлив и търпелив — тук Холдер спря, притвори очи и след това пак го погледна с неуверен поглед, — ще спасиш с това дома си и честта… на майка ти и на леля ти Дортея.

Думите се изсипаха от устата на стареца по такъв начин, че се виждаше колко трудно му беше да ги произнесе, но нуждата сломява дори желязото…

Даг седеше неподвижно, като погледът му бе прикован в огъня. Гънките на бузите му бяха рязко опнати надолу. Не бе очаквал, че толкова скоро след смъртта на баща му ще се сблъска с такъв тежък проблем. Беше достатъчно умен, за да проумее, че баща му нарочно не бе оставил тези пари на разположение на Холдер. Наистина, имаше още пари в сандъка в мазето, но никога не се знае какво може стане.

През тази година настъпваха сроковете за плащане на много данъци, а той не разбираше много от това. Искаше му се, ако можеше, да остане встрани от този проблем, докато навлезе по-добре в нещата. Хубаво щеше да бъде, ако беше запознат повече с всичко това и ако имаше някой, с който да се посъветва. Сети се за Аделхайд. И без това баща му й беше казал много неща…

Даг трепна, сякаш нещо го прободе, и после отвори чекмеджето на шкафа. Предишния ден бе извадил всички документи, за да ги прегледа. Измъкна връзката хамбургски документи и отново затвори останалите в чекмеджето.

Едва когато Холдер си тръгна, преди обед на следващия ден и Даг се връщаше, след като го бе изпратил до стълбището, Аделхайд го причака във всекидневната и най-после се осмели да го попита: