Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Кутепов слушаше, разглеждайки ноктите на ръцете си.

Марков прелистваше календара върху бюрото. Когато Семьонов замълча, той каза на Кутепов:

— Бъдете благоразумен! Вие настоявате ли за Матинели?

— Решително настоявам.

— Увеличавате вината си — със съжаление каза Марков и като помисли за секунда, добави: — Помислете, предстои ви да обясните още много неща на следствието. Например какви са ви били отношенията с оберщурмфюрера от СС Карл Шлегел. А вие се стремите да си навлечете допълнителни неприятности. Не е солидно за човек на вашите години и професия.

Кутепов не можа да скрие, че споменаването на Шлегел бе неочаквано за него. Спокойният и безразличен израз на лицето, който веднага си придаде, не можа да излъже тези, които го наблюдаваха.

Марков натисна копчето върху телефонната масичка и каза на Кутепов:

— Обмислете положението си. Когато решите да говорите честно, помолете да ви извикат при полковник Марков.

Изведоха Кутепов от кабинета. Той имаше същия вид, както след първия разпит. Искаше да продължи…

Семьонов каза:

— Просто не ми се вярва.

— Какво? — попита Марков.

— Нима искат да стоварят вината върху италианеца?

— Щом като Кутепов е човекът, с когото трябва да се срещне Павел Синицин, значи всичко е правилно. Те знаят, че Павел няма да убие Кутепов. Кутепов ще бъде арестуван.

— Но това е несериозно. Кутепов има толкова престъпления.

— На това и разчитат. Той няма да започне да си признава всичко. Отначало ще назове Матинели — това е изгодно за Кутепов, защото ще се отклони от старите му дела и за следствието ще има работа. Макар и временно, но ще се получи бъркотия.

Телефонът иззвъня.

— Марков слуша. Да. Добре. Чакам ви.

След като сложи слушалката, той каза:

— Благодаря на Орлов. Те, разбира се, не смятаха, че толкова бързо ще намерят Кутепов. Във всеки случай не по-рано от момента, когато при него ще дойде онзи турист Ваня. Тук са сбъркали. Затова пък ние не преценихме добре това, което имахме. — Закривайки с ръка часовника от светлината, Марков го погледна и каза: — Сега ще дойде един другар, ще ни разкаже за професор Нестеров и за неговата работа. А след това ще уточним някои неща.

Капитанът, на когото Марков беше поставил задачата да направи справка за научната дейност на Николай Николаевич Нестеров, прочете справката на глас, тъй като Марков го боляха очите — това напоследък често се случваше с него, но той се успокояваше, че лекарите не откриха глаукома, макар че все още не бяха поставили точната диагноза.

След като я изслуша, Марков попита:

— Може ли да се смята, че последните изследвания на Нестеров са принципно нови?

— В точния смисъл на думата не — каза капитанът. — Проблемът, с който той се занимава, стои пред физиците отдавна. Но той е получил известни частични резултати, откриващи достъпа към темата като цяло.

— Има ли приложимо значение решаването на този проблем?

— Безусловно.

— Кое е най-интересното в работата на Нестеров?

— Когато общата задача е известна, остава само да се намери верният път на търсенето. Нестеров го е намерил.

— По какъв начин може да се намери този път? Какво трябва да се знае за това?

— За специалиста е достатъчно да получи две-три готови формули. Разбира се, ако те в съвкупност показват реда, по който се развива действието.

— А може ли без формули?

— Идеята на професора може да се опише и с думи, но това ще бъде много обемисто.

— Благодаря ви. Повече въпроси нямам.

От всичко, което Брокман беше учил при многобройните си инструктори в Разузнавателния център, в това число и при Михаил Тулев, най-полезни за него се оказаха сведенията за реда, обичаите и нравите, царящи по съветските железопътни и автомобилни пътища. И това беше ясно, тъй като първата му грижа след пристигането бе колкото се може по-бързо да се добере от Батуми до подмосковния град, където живееше Линда Николаевна Стачевска. По-нататъшното му пребиваване тук беше свързано най-тясно със средствата на движение, тъй като му предстоеше да изпълни две задачи: едната — далеч от подмосковния град, другата — по-близо.

Първата задача на всеки агент и разузнавач, да не се различава от обкръжаващите го, в началото му се стори най-трудно изпълнима, защото през последните години той правеше точно обратното — полагаше всички сили да не прилича на тълпата. Сега съжаляваше за това, но се надяваше на своята наблюдателност и тя не го подведе.