Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Толкова рано нямах нужда от подобни глупости.

— Какви са тези тъпотии? Тук е, защото някога като тийнейджъри са вземали студени душове заедно? — Погледнах към сър Обри. — Дявол да го вземе, та тук става дума за човешки живот.

Брукфийлд продължи:

— Освен това говоря малко арабски. От време на време съм изучавал мюсюлманския свят. Всъщност издал съм три книжлета по въпроса, които имаха успех.

— Лорд Брукфийлд е скромен — каза сър Обри. — Завършил е Оксфорд с отличие. Свободно говори седем арабски диалекта, а тридесет други — добре. Първата му публикувана книга получи наградата „Гонкур“. Преди две години, когато работеше по възстановяването на една финикийска галера, която сам той открил при град Тайр 38 38 Древно финикийско пристанище и търговски център на средиземноморския ливански бряг, където сега се намира Сур. — Б.пр. , бил отвлечен от терористи на „Хизбула“. Държали са го в долината Бекаа в продължение на три месеца.

Не е добре човек да си прекарва времето в плен на „Хизбула“.

— Трябва да е било голямо преживяване. Как оцеляхте?

— Молих се много. Спорех по теологични въпроси с насилниците си. Четях Корана. — Лорд Брукфийлд ме гледаше, без да сваля погледа си от мен. — Когато бях завързан с верига за един радиатор в Баалбек, имах видение. Разбрах, че ако някога изляза от кризата си, ако оцелея, имам свещения дълг да помогна на приятелите си тук да разберат исляма. Да го разберат така добре, че „Хизбула“, „Хамас“, „Ислямски джихад“ или каква и да е друга група вече да нямат причина да нападат и убиват хора от Запада.

Съмнявах се, че това някога може да стане. Както казах, престъпникът си е престъпник.

— Той оцеля — гордо каза Джеф Лайъндейл, разсейвайки съмненията ми. — И удържа на обещанието си — дойде при мен и ми предложи услугите си. С радост приех възможността да го взема в отбора. — Потупа Брукфийлд по рамото. — Лорд Брукфийлд е като мост между двата свята. Той редовно се среща с фундаменталистки молли, ислямски радикали, умерени египтяни — целия спектър на мюсюлманската мисъл. И ни докладва констатациите си. Всичко това е много ценно.

Усъмних се. Но какво да се прави, характер.

Лайъндейл обаче изглеждаше напълно опиянен от срещите на Брукфийлд с групите танга.

— Освен това — ентусиазирано избърбори той — леля също беше възхитена.

— Леля? — Коя, по дяволите, беше леля?

— Нейно величество — обясни сър Обри, преди да успея да попитам. — Джефри е втори братовчед на принц Чарлс. Той е любимец на кралицата.

Само това ми трябваше — шибан член на кралското семейство. Опитах се да се усмихна. Не се получи.

Лорд Брукфийлд забеляза болезнената ми гримаса и върна разговора на темата:

— Във всеки случай, полковник, трябва да признаете, че и ние, пеленачетата, от време на време сме полезни.

Вдигнах ръка.

— Съгласен съм. Що се отнася до осигуряването на основна информация. Но не и „гореща“ разузнавателна информация, от каквато се нуждаят моите стрелци, за да ударят нещо.

— Не? Ами какво ще кажете за текущата криза? Вие например казвате, че стабилизаторът от подводницата е от Сплит, в Босна.

— Да.

— А Сплит е в сръбски ръце, нали?

— Предполагам, че да. — Не бях в течение на последната информация от Балканите.

— От което следва, че извършителите са босненци, нали?

Вдигнах рамене. Може би е така, може би не е. Не си правех никакви изводи.

— Само че аз чух от свой източник — един имам от Турция, който чул от свой колега имам от Македония, — че някаква мюсюлманска група, която се нарича „Синовете на Горни Вакъф“, е отвлякла една подводница „Фока“ преди четиридесет и шест дни и Сръбските военноморски сили покрили кражбата, защото не искали да изглеждат неспособни.

— Горни Вакъф?

Брукфийлд кимна.

— Обектът на отвратително клане в началото на 1994 г. Бойци от Сръбска Босна навлезли в селото. Убили всеки мюсюлманин, когото заварили — повече от шестстотин. Разпъвали мъжете на кръст, изнасилвали, измъчвали, после убивали жените и децата. Сцената била разкрита от умиротворителна част на ООН — в случая това били британски войници. Дори тези закоравели десантници били поразени от бруталността на видяното.

— Значи нападението в Портсмут е било какво? Отмъщение заради това клане, защото британците са стигнали там твърде късно? Това е безсмислено — най-напред никой не е потвърдил нападението. Освен това „Синовете на Горни таковата“ не биха ли нападнали сръбска цел?