Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Какво мислех ли? Мислех, че не е наред. Мислех, че е извратен. Знаех си, че е страхотен.

Мик не си губеше времето:

— Смятай го за направено.

Хвана Уондър за ухото и го заведе да ръководи маневрата.

Маневрата беше хитра. Ако успеехме да убедим средствата за масова информация, че и други терористи нападат града по същото време като нашите момчета в Главното командване, можехме да ги дезориентираме и да използваме объркването им в своя полза.

23,52. Експлозията сигурно разбуди цял Лондон. Наистина беше силна. И точно както се надявахме, незабавно заваляха заявления. Всъщност ИРА пое отговорността за „взривяването“ с телефонно обаждане до „Чанъл фор“ 142 142 Един от четирите телевизионни канала на Великобритания. — Б.пр. . Радиовълните се изпълниха с погрешни сведения за жертви, всичките подавани от сър Родерик и неговата група информатори.

Нашите танга клъвнаха — първата им стъпка беше да се опитат да разберат какво, по дяволите, става. Сигурно бяха изпаднали в паника, защото познайте кой телефон набраха. Добре де, ще ви кажа. На цифровия дисплей при нас се появи номерът на телефона върху настолната масичка в дом „Брукфийлд“ в Хампстед.

Обичам, когато лошите се осерат. Сега имахме твърди доказателства — приемливи за съда доказателства — за връзка между тангата и лорд Брукфийлд. Задникът му ни принадлежеше. Помолих Мик да ми държи Брукфийлд на трупчета — и да му отреже всички средства за комуникация. Той изпрати един свой боец и взвод лондонски полицаи в Хампстед със заповед да блокират мястото.

Междувременно лошите продължаваха да си играят с телефона. Разбира се, не успяха да се обадят, защото ги смущавахме. Единствено получаваха бипкания, звънчета и електронни хълцания, както и запис на едно съобщение с мазен гласец, което обясняваше, че линиите на клетъчните телефони са прекъснати поради „внезапна авария“ (Това ми хареса!) и е възможно да минат няколко часа, докато бъдат възстановени.

Направих справка с подслушвачите от Британските специални сили, които ми казаха, че тангата са налапали въдицата — провели разговор и решили да не предприемат нищо, докато не се свържат с поне една от останалите групи. Това ми позволи да дишам малко по-спокойно: бяхме си откупили малко време. Малко. Знаех, че лошите ще започнат да проявяват нетърпение след няколко часа. Но поне се отвори прозорец за действие и нямаше да допусна да се затвори и да ми премаже пръстите.

Задвижих нещата. Началото беше определено за 04,00, когато съпротивлението щеше да бъде най-слабо. Приехме, че тангата са изтощени. Действали са цял ден и вероятно сега я караха само на адреналин.

Тоя път съм го изминавал и преди. Когато командвах „Червената клетка“, научих, че е лесно да измориш бойците от охраната. Защо? Защото командирите на базите рядко дават на хората си възможност да се тренират. А това означава, че може да се наложи една смяна да стои на пост няколко дни без почивка.

Докато охраната се потеше, „Червената клетка“ я караше спокойно — пробвахме тук-там, след което се връщахме в хотела за студена бира, горещ душ и неколкочасово склопване на зъркелите. Те бяха изнервени, изтощени и разочаровани. Ние бяхме отпочинали и добре нахранени — дори имахме време да чукнем по нещо.

Знаех, че трябва да държим тангата в напрежение. Но не смятах да допусна грешката на ФБР по време на обсадата на Уейко 143 143 Уейко (Тексас) — мястото, където псевдопророкът Дейв Кореш се е затворил с последователите си и при опита на полицията да го обезвреди са загинали много хора. — Б.пр. , когато опитите им за психологическа дезориентация направиха членовете на сектата по-решени да отстояват своето. Значи, вместо да казвам на тангата: „Пълна психологическа операция — пригответе се да отблъснете атаката ни“, подходих с измама. Над сградата не прелитаха хеликоптери и нямаше силна рокмузика от високоговорители, както бяха опитали (безуспешно) ФБР в Уейко.

Цяла нощ около Главното командване щяха да преминават полицейски коли с виещи сирени. За да е сигурно, че тангата ще получат главоболие, изпратих на пресечка и половина оттук няколко полицаи от Специалния отдел, облечени в работни комбинезони, които трябваше да свирят — музикалните им инструменти бяха пневматични чукове, с които биеха върху стоманени плочи.

През това време ние си сложихме тампони в ушите и легнахме да спим. Нагласих будилника за 02,45.

Преди операция всеки изпитва онова напрежение, което свива стомаха и сфинктера. Не ме интересува колко опитен, вещ и компетентен можеш да бъдеш, колко невъзмутим си под обстрел и колко пъти си участвал в бой. Докато не влезеш в действие и не захвърчат куршумите, изпитваш напрежение.