Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

В същото време накараха лондонската полиция да образува широк кордон наоколо. Мик взе една туристическа карта и начерта правоъгълник с дебели червени линии — от Мраморната арка на северозапад слизаше до Парк лейн, пресичаше Маунт стрийт, качваше се на север до Дейвис стрийт, за да стигне до Оксфорд стрийт и отново слизаше до Мраморната арка.

— Никой да не влиза в тези очертания — нареди на полицая, който беше назначен за връзка с него. Никакви телевизионни камери нямаше да ни снимат, докато си вършехме работата.

Мик беше научил този урок по време на операцията „Нимрод“ до Принсес гейт, когато камери на „Би-Би-Си“ заснеха на лента цялото отвличане и го излъчиха на живо. Знаех, че на покрива има спътникова антена. На нея се хващаха „Си-Ен-Ен“, „Скай нюз“, „Би-Би-Си“, „Ай-Ти-Ви“ 140 140 Телевизионна програма „Индипендънт Телевижън“. — Б.пр. — всички програми с денонощни новини. Тангата лесно можеха да следят какво правим, ако допуснехме дори само една камера на мястото.

Какво чувам, някой възразява ли? Значи смятате, че обществеността има право да знае. Е, съгласен съм с вас, така е. Веднага, след като си свършим работата, проклетите телевизионни мрежи можеха да интервюират когото си поискат. Но не сега. Не, когато животът на хората е изложен на опасност и когато дори една дума по невнимание на някой идиот репортер би могла да причини смъртта на невинни хора.

Разбрах, че почти веднага, сякаш четяха мислите ми, че „Си-Ен-Ен“ и „Дейли мирър“ наели хеликоптер, който се опитваше да се приближи достатъчно, за да използва един от хилядамилиметровите си обективи — от онези, с които снимат членовете на кралското семейство, докато се разхождат без горнища по Бахамските острови. Наредих да излети полицейски хеликоптер, за да пресрещне и да арестува кучите синове, а ако не се подчинят, да ги свали с изстрели. Освен това наредих оттук нататък да използваме само засекретени линии за комуникация. Нито един задник журналист нямаше да засече съобщенията ми.

Но пресата трябваше да бъде информирана.

Е, затова Господ е измислил хора с костюми — за да стоят там, да се люлеят на пети и да не казват нищо. Точно така постъпиха сър Обри и сър Родерик. Устроихме пресцентър в хотел „Парк лейн“ на близо половин миля от оперативния ни център. На всеки тридесет минути сър Родерик или сър Обри, придружени от един полицейски инспектор, се тътреха до микрофона и пет-шест минути мърмореха глупости, отделяха още пет минути за извикваните към тях въпроси, след което лениво се връщаха обратно в цирка. Изглеждаха нещастни. Е, майната им, защото не трябваше да харесват това, което правят. Просто трябваше да го вършат.

15,22. Аз и Мик се заехме със сериозно планиране. В подобни случаи човек трябва да реагира мигновено. Но от опит знаех, че ще бъде по-добре да действаме стъпка по стъпка.

Подробност номер едно беше осигуряването на сградата. След като направихме това, разположихме трите екипа снайперисти от Специалните сили. В един идеален свят бих използвал снайперисти от „ТЮЛЕН-група 6“, защото смятам, че са най-добрите на света. Но тук нямаше снайперисти от „ТЮЛЕН-6“, а и моите момчета не бяха стреляли напоследък, докато хората от Специалните сили бяха тренирали по стотина изстрела на големи разстояния всеки ден в СЗУБ.

Една двойка се качи на покрива на хотела от другата страна на Норт Одли стрийт — щяха да стрелят от сто и петдесет метра. Друга група наблюдаваше Главното командване от запад — стреляха от петдесет метра. А третата двойка изпратихме върху покрива на сграда на сто метра северно, от която се виждаха задните прозорци и вратата на пушачите. Докато снайперистите заемаха позициите си, ние събрахме медицински части и противопожарни коли по Брук стрийт под площада, за да не ги виждат тангата, но да са ни подръка. След като приключихме с приготовленията, насочихме вниманието си към необходимост номер едно: събиране на информация — трябваше да научим онези основни неща, които учат и в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на САЩ, и журналистите: кой, какво, кога, къде, как и защо.

Имахме откъслечни данни за случилото се от някаква истерична съпруга на човек от Военноморските сили, която излизала от медицинската служба точно по време на превземането на сградата, както и един млад часови от Морската пехота, който успял да я измъкне заедно с осемнадесетмесечното й дете през град от куршуми. Беше улучен в белия дроб, но сдържаше болката и ни каза каквото знаеше. Стиснах го за рамото и му казах, че е постъпил добре.