Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

5) В края на пролетта в предната част по цялото протежение на лехата изкопайте плитък ров и поставете босилковите семена. Покрийте ги с тънък слой почва. Ако искате по-бързо да порасне, можете да купите готов разсад. Веднага след като се появят на повърхността готови листа, можете да ги късате (като оставате по-младите тънки листа да пораснат). Босилекът, подобно на марулята през цялото време ще пуска нови листа. Изрежете цъфтежите, които правят босилека горчив. В края на сезона извадете цялото растение и си направете песто, като пасирате листата със зехтин и чесън.

6) През ноември засадете скилидка чесън в крайната част на лехата, където е бил грахът. Чесънът трябва да расте цяла зима и може да се бере през идното лято.

7) За да привлечете пчели, в началото на сезона си посадете цветя, наречени „Приятели на пчелите“ (Lacy Phacelia). Също така пчелите обичат лилавите цветя.

Винаги помнете, че трябва да сте търпеливи и всеки сезон ще научавате по нещо ново, а после ще го прилагате. Помнете мъдрите думи на Старика Майтапер за градинарството: „Ще поживеете и ще понаучите“.

„Мъдростта на Графството“ никога нямаше да бъде публикувана, ако не бяха големите усилия, положени от агента ми Адам Кроуми, и вярата и напътствията на моя редактор Питър Джозеф от издателство „Томас Дън“.

Също бих искал да изкажа благодарностите си на Хедър Барор-Шапиро, на чичовците ми хобити Ричард и Барт, на моите толкински братя от детинство Бенджамин и Даниел Томпсън, и на окуражилите ме приятели Дейвид Уилър, Мурат Армбръстър и Питър С. Бийгъл.

Накрая, но не на последно място, искам да благодаря на майка си Линда, моята Зорница и на жена си Кендра моята Вечерница.

Ноубъл Смит

Всички собствени имена са дадени според превода на Любомир Николов. — Бел.ред.

От 1930 до 1947 г. Дж. Р. Р. Толкин и семейството му живеят на Нотмур Руд № 20 в Оксфорд. В работната стая на тази къща Толкин пише „Хобит“ и почти цялата книга „Властелинът на пръстените“.

Графството е разделено на четири части, наречени „околии“ — („farthings“, отново дума, идваща от староанглийския): Източна, Западна, Северна и Южна. Хобитово се намира в западната част.

Фуков край, откъдето идва прочутата фамилия Брендифук, е като малка суверенна страна и „официално“ не е част от Графството. Намира се на източния му край и граничи с река Брендивин от едната страна и със Старата гора от другата.

В някои части на древна Британия, хората от неолита са живеели във вкопани в земята къщи, наречени „къщи-дупки“, издълбани във вътрешността на хълмове. Възможно е те да са вдъхновили хобитовите хралупи на Толкин.

Дрого Торбинс е бащата на Фродо. Той и майката на Фродо — Примула — загиват в инцидент с лодка.

Саймън Дейл строи нов вид къщи, част от проекта „Ламас“, те са екокъщи със слабо замърсяване на околната среда, намиращи се в Пъмброкшир, Уелс. Това е сплотено общество, а жителите му сами си отглеждат храната, събират дъждовна вода, а домовете им са ръчно изработени, много приличат на онези в Графството.

Думата „орк“ идва от староанглийски и означава „демон от ада“.

Упсайклинг е процес, при който боклуците и ненужните продукти и материали се преработват в нещо с по-голяма ценност и значение за околната среда.

Молох е древен бог, който може да бъде задоволен единствено с жертвоприношение на деца.

За първи път книга на Толкин излиза под редакцията на Базил Блакуел, собственик на най-известното оксфордско издателство. Издателство „Блакуел“ за първи път публикува Толкин през 1915 г., като включва поемата „Гоблин фит“ в антология, наречена Оксфордска поезия. По това време Толкин е едва двайсет и три годишен.

Времето между началото на „Хобит“ и края на „Властелинът на пръстените“ е точно осемдесет години.

Какво ядат орките? Човешка плът и други орки! По време на поход пият тъмния си алкохол, който им дава сили. Те карат горките Мери и Пипин да го пият и той „изпепелява гърлата им“. Това е енергийната напитка на орките!

Когато Толкин преподавал в Оксфорд, едно от любимите му места била кръчмата „Орелът и детето“ (или, както била известна на местните, „Птицата и бебето“). Там той се събирал с група приятели, наречени „Инклингс“ (между тях е и авторът на „Хрониките на Нарния“ К. С. Люис). Те обядвали, изпивали по няколко пайнта и обсъждали историите, които пишели.