Синтия Озик: Месията от Стокхолм

— Още една чужденка — обади се Андерш. — Кажете ми, това Стокхолм ли е, или Тимбукту?

— Тя е собственичка на книжарница — отговори Ларш. — Понякога правя заявки при нея.

— Сигурен съм, че е така — каза Гунар.

— Градът е пълен с поляци и турци. Покварата на шведските нрави. Упадъкът на Европа. Боклук в центъра на Стокхолм. Прелюбодейство в книжарниците. Можеш ли да включиш чайника, Ларш?

— Трябва да си вървя — рече Ларш.

— Но най-напред включи чайника, може ли? Нищо не може да се сравни с капка водка в глътка чай, за да се стопли човек.

Ларш взе електрическия чайник на Андерш и отиде до чешмата в коридора, до самата мъжка тоалетна. Водата потече в началото ръждива, като едва-едва струеше. Изчака я да се избистри и след това започна да пълни чайника. Междувременно измъкна бележката от джоба си: ГОСПОЖА ЕКЛУНД СА ОБАДИ ЗА СЕСТРА ВИ. Онова момиче долу в приемната беше голяма глупачка. Грешка. Той нямаше никаква сестра. Когато се върна в преграденото кътче на Андерш, той слагаше увитото си на кълбо влажно палто върху картотечния шкаф, а Гунар четеше на глас, с литургически тон първото изречение от ръкописа на Ларш: „Това е една вселена, ограничена до размерите на капан, в която героите са жертви, а безмълвието е присъщо само на неустрашимите.“

— Боже, Боже — рече Гунар. — Колко е била ужасена майка ти. Имам предвид, когато е забременяла с теб. Физическо насилие на висшите форми на литературата.

— Лоша поличба — обади се Андерш, — тази учителка полякиня.

— Остави ми ръкописите — каза Ларш.

— Mea culpa , виноват — рече Гунар и се поклони. — Проблемът ти, Ларш, е, че имаш прекрасна душа. Но един рецензент в ежедневник не трябва да има прекрасна душа. Това те тласка към художествената проза, а тя към екзалтация и други форми на упадък.

— Това затворено езерце — каза Андерш. — Това езерце на преводачи и хамелеони. Шведският език, този таен език. Кой друг го знае, освен шведите? Кой друг се е втурнал да изучава езиците на другите? Параличът на шведската идентичност. Сипи водата, Ларш.

— Поляците са абсолютно същите. И чехите. И унгарците. Не сме по-лоши от никой друг — възрази Гунар. — Защо да обвиняваме шведите?

Ларш напълни розовата порцеланова чаша на Андерш, а Андерш си отмери великодушно голяма доза водка от бутилката в бюрото си.

— Половината от населението на Стокхолм се смятат за френски философи. А другата половина — Андерш погледна право в очите Гунар — са циркови глашатаи.

Ларш нахлупи плетената си скиорска шапка с пискюл и взе листовете на ръкописа си.

— Само ще го оставя на масата на Нилсон. Лека нощ, господа.

— Това да не е нощна визита — попита Андерш — при учителката по полски?

— Аз вече не ходя при нея на уроци.

— Ще ти кажа какъв ти е проблемът, Ларш. Централна Европа, това е твоят проблем. — Гунар обърна гръб на Андерш, който бе оставил парата от чашата му да се издигне до двата комина на вдъхващия му страхопочитание нос, под прав ъгъл прикачен високо между веждите му, така, че да скрива другата половина на лицето му. — Прага, Виена, Краков. Малко от Будапеща, лек аромат на Букурещ. Хвърли вътре и Дубровник и шепа парижки мизантропи. Можеш да сложиш и Борхес откъм бутовете, но иначе всички те са откачалници от средната част. Да не мислиш, че моите читатели в сряда са чували за Данило Киш? Ти продължаваш да пишеш за него, но те не са го и чували. Когато някога преместят Югославия в Норвегия, може би ще си струва да се погледне в двора на съседа.

— Нашата приятелка госпожа Еклунд — настойчиво се обади Андерш, — тя дали може да ми препоръча учителка по сърбохърватски?

— Да не забравяме и сензационния лимонов пулп, изстискан в цитрусовите градини на Калифорния — Адриан Леверкузен, доктор Фауст! Кафка, Музил, Брох, Канети, Жаб и Кундера. Всичките тези приятели, а да не игнорираме и дамите, как се казваше онази, Сарот? Колкото по-неразбираемо, толкова по-добре. По следите на неразгадаемото. Принцът на невъзможното да се дешифрира. Това точно измъчва понеделнишкия мозък. У Ларш има един понеделнишки Фауст.

Ларш приключи със завързването на шала си.

— Господа, тръгвам.

Асансьорът затрополи надолу, олюлявайки се на вехтите си въжета. През целия път до долу Ларш чуваше как гласовете дрънчат с метален звук, като чук и клещи. Той рядко виждаше някого от тях през работното време — на светлина, по пладне, сега те му се гледаха слаби и безцветни. Бяха едри мъже, същински викинги, но оклюмали. Гунар си имаше свой чайник в своето преградено кътче. Той педантично държеше всичките си вещи педантично отделно. Преди тридесет години бе пристигнал в Стокхолм от Гьотеборг. Андерш беше пристигнал почти по същото време от Малмьо. И двамата имаха навика да работят нощем, като спяха цяла сутрин и закусваха в четири следобед. Когато на дневната светлина пяната на посредствеността — секретарки, телефони — се разнесеше, на тях им доставяше удоволствие да ходят дебнешком сред купищата рецензентски шпалти, да надушват литературна плячка и да изкарват мишките от скривалищата им. Дори Ниагарският водопад от поставеното нависоко казанче в мъжката тоалетна им се струваше по-внушителен след полунощ. Макар че спореха ту за едно, ту за друго — отправяха си нападки за негативизма си, за самоохулването, за тесногръдието, двамата се разбираха много добре и бяха добре осведомени за всичко, което бе от значение. Знаеха всички новини — кои преводачи си пестяха усилията (и двамата бяха съгласни, че никой не можеше да намери разлика между шведския на Свен Стрьомберг и испанския на Свен Стрьомберг), чия любовница току-що се е прехвърлила от един критик на друг, кой виси на косъм.