Синтия Озик - Месията от Стокхолм

— Не бива да вините Свен, това може да се случи на всекиго. С всички тези игри на думи и омоними.

— Понякога и най-големият майстор греши. И Омир…

— Фройд. Психологическа замяна.

— Забравяш, че Свен Стрьомберг изобщо няма психика.

— А какво си държи в шкембето?

— Някакво сирене. Можеш да го подушиш в дъха му.

— Това в дъха му не е сирене .

— Тези „бисери“ поне са си негови, не ги е откраднал от другиго.

Смях.

— Някой виждал ли е Флудкранц?

— Чух, че избягал във Финландия да се скрие там.

— Получил е делириум тременс. Дори ушите му се тресат. И ставите. О, Господи, последния път, когато го видях, беше като пихтия.

— Сам си е виновен. Изпроси си го.

— Говорят, че имал самоубийствени наклонности.

— Кой, Улуф ли? Той пие витамини!

— Е, иска хората да говорят за него. Това е по-добре, отколкото всяка седмица да го погребват на културната страница.

— Направи така, че стана прочут. Цялата тази работа му е много приятна.

— Ръката му трепери. И брадичката му.

— Това е номер. Той е актьор. Най-великият от всички трагици в историята.

— Моля ви, човекът страда. Болен е. Не е нормален.

И така нататък. Това беше скандалът този месец. Един от рецензентите в един от вечерните вестници, уважаван (според някои опасно ревнуван) млад поет, който неотдавна бе публикувал втората си стихосбирка, беше разобличен — от Свен Стрьомберг, точно от него! — като плагиат. Абсолютно всички стихотворения на Улуф Флудкранц, до едно, от втората му стихосбирка били откраднати преводни творби на различни американски поети. Флудкранц всъщност проявил пълна наглост да включи покрай по-надеждните непознати няколко строфи от Робърт Фрост, които самият Свен Стрьомберг бил превел преди десетина години за една антология, разпродадена с намаление шест седмици след издаването и: „Бардове на Новия свят“. Най-чаровното обстоятелство в тази история беше нещастната и кулминация — как Свен Стрьомберг разкрил престъплението най-случайно, защото той беше прочут с това, че никога не четеше нищо, за което не му се плащаше. От друга страна, беше прочут и с това, че жадно и безкритично лочеше и най-безсрамно сиропирани ласкателства, тъй че когато Улуф Флудкранц изпратил — изпратил! — екземпляр от криминалното си томче със сладникаво сладкодумно посвещение на Свен Стрьомберг и той асимилирал това посвещение, в което бил наречен най-изтъкнат литератор на нацията, за него било напълно естествено (като благовъзпитан мъж) да върне комплимента, като даде подкрепа на най-новите литературни творения на Улуф Флудкранц. „Абсолютно оригинално“, написал той на Улуф и повтарял на всеки, когото срещнел: „Абсолютно оригинално“. Одобрението на Свен за абсолютната оригиналност на творбите на Улуф вече било получило достатъчно разпространение в литературното гърне, когато, прелиствайки страниците, за да разгледа пак приятното посвещение на Улуф, Свен Стрьомберг най-случайно попаднал на познатите стихове на Робърт Фрост. В негов собствен превод. Откраднати, присвоени.

Това беше най-възхитителният шок на сезона досега. Клюките в три следобед — вече беше почти пет — бяха въртели историята ту така, ту иначе, анализирайки мотивите, последиците. Кой кого беше измамил? Лудият Улуф! — да си сложи главата в устата на лъва, ала като преди това го е разбудил. Клетият лъв обаче съвсем не беше в състояние да хапе. Дали това беше случай на гняв, на злоба, на отмъщение, на отчаяние? Или — „Напротив“ — както твърдеше Гунар — на пакостливост, простащина, фарс, дадаизъм? Постмодерна интрига. Свен стоеше зад всичко това: тъкмо Свен беше изровил за Улуф всичките тези американци, находчиво избрани с малко име Робърт. Робърт Крийли, Робърт Мези, Робърт Блай! Робърт Лоуъл, Робърт Пен Уорън, Робърт Грейвс. Андерш не искаше да има нищо общо с тази теория, с която се търсеше престъпникът под леглото. Тежък нещастен случай за патриотите-реформатори, независимо какви са били намеренията. Точно това, от което имаме нужда, разобличени, да се видим какво представляваме, да ни се натрият носовете в праха на кукления дом. Кулминация на ироничната бурлеска на шведската ограниченост. Демаскирани веднъж завинаги в дребнавостта на литературния живот в грохналия стар Стокхолм.

— Крокодили! Изкарвайте си прехраната! — изкрещя Нилсон, профучавайки покрай тях. Секретарките си тръгваха за вкъщи. Луноподобното слънце бе избледняло в прозорците. Гърнето вреше и кипеше.