Саския Сарджинсън - Близначките

— Глупачета такива — рече замечтано тя, — откъде ви хрумна подобно нещо, за бога?

Още няколко пъти се опитахме да открием кой е баща ни. Но мама се ядосваше. Свиваше рамене, бавно навивайки цигара, издухваше кръгчета тютюнев дим през устата си и си придаваше вид на разочарована от нашите скучни въпроси.

— Поставих началото на нова династия — обясни ни веднъж тя. — Искам сами да изградите собственото си бъдеще. Нямате нужда от минало.

Знаехме, че смята нашето желание да си имаме баща за тесногръдо и буржоазно. Всички лоши неща на света бяха тесногръди и буржоазни.

Беше пролетта на хиляда деветстотин седемдесет и втора и мама каза, че с тази миньорска стачка и тридневна работна седмица държавата отива по дяволите. Премиерът Тед Хийт беше един глупак от торите. Трябваше да сме готови за най-лошото. И сами да почнем да се грижим за прехраната си. Мама изкорени полските цветя, посади зеленчуци и купи две кози, които да ни дават мляко: Тес и Батшиба. Едната беше кафява, другата — черна; и двете имаха потрепващи опашки и копита — като дявола. Искахме да ги обикнем, но те само дъвчеха по цял ден, пилейки дългите си зъби. Дори когато прикляквахме да ги почешем зад ушите, не спираха да дъвчат, а мраморните им очи сякаш гледаха през нас. Козите прекъсваха преживянето си само за да изпотъпчат зеленчуковите лехи и да изкоренят растенията. Всяка сутрин мама прекарваше мрачни часове в опити да засади отново увехналите броколи и моркови, после сядаше и заравяше глава в хълбоците им с неуморни пръсти и ругатни на устата заради непрестанното им мърдане. В крайна сметка се сдобивахме с рядко мляко, вонящо като старо сирене или вмирисани чорапи.

Имаше книга, в която се казваше кои диви храни са безопасни, както и кога и как да се събират и приготвят. Въпросната книга бе обект на непрестанни консултации и прелистване. Беше разръфана и цялата на петна от непрекъснатото разнасяне и поради факта, че стоеше подпряна до готварската печка. Търсенето на храна се превърна в нова религия. Събирането на къпини, гъби и ябълки из храсталаците мама наричаше проява на свободен дух и безгрижие. Две неща, които одобряваше.

Бяхме целите изподрани от ровичкане из къпинака, за да стигнем до някоя дива ябълка, а майка ни стоеше с боси крака до нас.

— По-високо, Виола. А така. — Нетърпеливо отмятане на коса. — Събери онези от по-горния клон, Изи.

Правеше желе и вино от събраните киселици: с щипещ вкус и с цвят на розов език. Веднъж получихме ужасни стомашни болки от едни гъби на точки, които беше сложила в яхнията. Но харесвахме сушената диплянка, пържена в масло със сол, пипер и малко къри на прах; нагъната, бледа, подобна на гума гъба, която растеше в основата на боровете — винаги, когато я откривахме, грабехме с пълни шепи. И пърхутките, събрани, докато са бели и сочни, натъркаляни в росната трева в есенното утро като попаднали не на място снежни топки. Тях ги ядяхме разрязани и панирани за закуска, в комбинация с хрупкав бекон.

Някога усещали ли сте истински глад? Не обикновено къркорене, обичайният начин на протест от страна на стомаха ви, пропуснал хранене, нито досадното присвиване при закъснял обяд. Имам предвид жестоката, подобна на родилна болка от истинска празнота. Празната болка от нищото. Натрупването на мазнини е по вина на човек, защото само хората оглупяват от алчност. Птичките са леки като шепа листа. Искам да придобия лекотата на криле. Научих се да ям като птичка, не като човек. Тук се опитват да ме подмамят да се храня, играят манипулативни игрички, пъхат тръби в гърлото ми.

Разбира се, гладуването причинява болка. Но можете да използвате тези болки като нож, с който да изрежете лошото у себе си. В един момент ще почнете да копнеете за това усещане. Защото гладът е приятел. С негова помощ можете да стигнете до костите си по-бързо, отколкото си мислите. Усещам ги как се надигат под кожата ми, по-близо с всеки изминал ден: гладки, безупречни, твърди. Това казват всички за костите, нали? Че са чисти. Проследявам очертанията на моите и те приемат форма: моето скеле.