Варлам Шаламов - Колимски разкази

Такъв човек беше Михаил Иванович Новиков. Но Новиков, заради своята обида, не щеше и да чуе. Заповедите на Ткачук вече не бяха заповеди за него.

С безкрайната увереност в това, че арестантът забравя всичко, Ткачук предложи на Новиков да изравни нивото на лагера. Оказа се, че паметта на затворника е доста по-яка, отколкото си мислеше началникът на ОЛП.

Денят за „пускането“ на лагера приближаваше. Никой не можеше да направи цветна леха. Два дни преди откриването Ткачук си стъпи на самолюбието и се обърна към Новиков не със заповед, не със съвет, а с молба.

На молбата на началника на ОЛП Новиков отговори така:

— Не може и дума да става за това да направя нещо в лагера по ваша молба. Но за да помогна, ще ви подскажа едно решение. Помолете вашия фелдшер, нека той ми каже — и всичко ще бъде готово в уречения час.

Целия този разговор със съответните псувни по адрес на Новиков, ми беше предаден от Ткачук. Като прецених ситуацията, аз помолих Новиков да изравни нивото на лагера. Всичко беше направено за някакви си два часа и лагерът сияеше от чистота. Лехите бяха разкопани, цветята посадени, ОЛП отворен.

Новиков си замина от Барагон с най-последния етап преди зимата на петдесет и трета — петдесет и четвърта година.

Преди етапа се видяхме.

— Пожелавам ви да заминете оттук, истински да се освободите, — каза човекът, който сам се беше освободил. — Работите вървят натам, уверявам ви. Какво ли не бих дал да се видя с вас някъде в Минск или в Москва.

— Това са дреболии, Михаил Иванович.

— Не, не са дреболии. Аз съм пророк. Аз предчувствам, предчувствам вашето освобождение!

След три месеца бях в Москва.

Изключение прави „Очерци за престъпния свят“ — една от шестте книги в цикъла „Колимски разкази“, която по същество представлява мащабно социологическо и психологическо изследване на престъпния контингент в сталинските концлагери. В това издание не включваме текстове от тази книга, тъй като тя е почти изцяло преведена в „Колимски разкази“, изд. „Факел“, С, 1994, т. II.

Местност в Магаданска област, в която са извършвани масови разстрели на лагерници. — Б.пр.

„Пътник“ — разбира се, в неговия преносен смисъл, като пътник към смъртта, е единственият възможен български адекват на лагерния термин „доходяга“.

Общо название на творбите на староруската писменост, които превеждат, пресъздават или коментират библейски текстове. — Б.пр.

Управление на Североизточните трудово-поправителни лагери. — Б.пр.

Антисъветска агитация. — Б.пр.

Рота с усилен режим. — Б.пр.

Китайско-Източна железница. — Б.пр.

Осъден по буквен член, тоест от „тройка“ или от Специално съвещание на ГПУ—НКВД. — Б.пр.

Особое совещание, т.е. Специално съвещание при ГПУ-НКВД. — Б.пр.

Общосъюзно обединение за търговия с чужденци (т.е. валутни магазини). — Б.пр.

Н. И. Муралов — виден революционер. През октомври 1917 г. ръководи въоръженото въстание в Москва. Репресиран през 1928 г. — Б.пр.

ВОХР — войски за вътрешна охрана на републиката, подчинени на НКВД. — Б.пр.

Московски централен етапен затвор, останал още от царско време. — Б.пр.

Превод Иван Николов. — Б.пр.

Система за даване назаем или под аренда на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и различни стоки от страна на Съединените американски щати за техните съюзници от антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. — Б.пр.

Народен комисариат на работническо-селската инспекция. — Б.пр.

„Чорний передел“ — обществено-политическо движение на интелигенцията от края на XIX век. — Б.пр

На Лубянка (Лубянския площад), се е намирал НКВД. — Б.пр.

„Подпоручик Ците“ — разказ от Юрий Тинянов, в който в резултат на правописна грешка, направена от един от персонажите (вместо да напише „подпоручиците“, той пише „подпоручик Ците“) се случват редица трагикомични събития. В разказа на Шаламов името на героя Онже също е плод на подобна грешка. На руски „он же“ означава „същият известен като“. — Б.пр.

Николай II — последният руски император (1894–1917), разстрелян заедно с цялото му семейство през юли 1918 г. — Б.пр.