Варлам Шаламов - Колимски разкази

Драудвисал показал тази заветна бутилка на Анти — естонеца.

— Като коняк е — казал Анти.

— Прилича.

— Ще направя етикет с „три звезди“.

Спецлагерът събира жертвите си веднъж на три месеца. Правят се внезапни проверки, тъй като дори в такива учреждения, каквато е Централната болница, има места, в които можеш да се „скатаеш“ и да изчакаш преминаването на опасността. Но ако не си способен да се „скатаваш“, тогава трябва да се облечеш, да си събереш нещата, да си оправиш дълговете, да седнеш на пейката и търпеливо да чакаш дали таванът няма да падне върху главите на пристигналите или, в другия вариант — върху твоята глава. Трябва покорно да чакаш дали началникът на болницата няма да те остави, дали няма да измоли от купувачите стока, която е важна за началника, но безразлична на купувача.

Щом настане този час или ден, се изяснява, че никой не може да те спаси и защити, и ти все така си в списъците „за етапа“.

Тогава идва времето на цикутата.

Анти взел бутилката от Драудвилас и й закачил конячения етикет, тъй като Анти бил принуден да стане художник-реалист и да скрие модернистичния си вкус в дъното на душата си.

Последното произведение на почитателя на Чюрленис било конячен етикет на име „Три звезди“-абсолютно реалистично изображение. Така че Анти в последния момент отстъпил пред реализма. Реализмът се оказал по-скъп.

— А за какво са трите звездички?

— Трите звездички сме ние тримата, това е алегория, символ.

— Че защо толкова натуралистично си я изобразил тази алегория? — пошегувал се Драудвилас.

— Ами нали ако влязат, ако ни хванат, ще кажем, че пием по канче коняк на прощаване.

— Умно.

Онези наистина влезли, но не ги хванали. Анти успял да напъха бутилката в аптечното шкафче и я извадил веднага след като стражарят излязъл.

Анти сипал фенол в консервените канчета.

— Хайде, да сте живи и здрави!

Анти отпил от фенола, отпил и Драудвилас. Гарлейс обаче отпил, но без да гълта, после всичко изплюл, прескочил телата на падналите, стигнал до водопровода и изплакнал с вода обгарялата си уста. Драудвилас и Анти се гърчели и хриптели. Гарлейс се опитвал да измисли какво ще му се наложи да каже пред следствието.

Гарлейс изкарал два месеца в болница — обгарялото му гърло се възстановило. След много години Гарлейс минаваше през Москва и се отби при мен. Кълнеше ми се, че самоубийството е било трагична грешка, че конякът „Три звезди“ е бил истински, че Анти е объркал бутилката с коняк в аптечното шкафче и е извадил подобна бутилка с фенол, със смърт.

Следствието се точело дълго, но Гарлейс не бил осъден, бил оправдан. Бутилката с коняка никога не била намерена. Трудно е да се прецени кой я е получил като награда, ако е съществувала. Следователят нямал нищо против да приеме версията на Гарлейс, вместо да се мъчи, да се бори за признания, за съзнание и прочие. Гарлейс е предлагал на следователя разумен и логичен изход. Драудвилас и Анти, основателите на балтийската хекатомба, никога не са разбрали дали за тях е говорено много или малко. Но за тях се говореше много.

В следващите години Гарлейс променил, стеснил своята медицинска специалност. Започнал да прави зъбни протези, овладял този доходен занаят.

Гарлейс беше дошъл при мен, за да търси юридически съвет. Не му разрешили да има адресна регистрация в Москва. Разрешили му я само в Рига, родината на жена му. Жената на Гарлейс също е лекар, московчанка. Работата е в това, че когато Гарлейс писал молба за реабилитация, той потърсил съвет от един от своите колимски приятели, като му разказал подробно цялото си латвийско юношеско дело, от типа на скаутството си и такива подобни.

— Търсих съвет, питах го да пиша ли всичко в молбата. И моят най-добър приятел ми каза: „Пиши цялата истина. Всичко, както е станало.“ Аз точно така го написах и не получих реабилитация. Получих само разрешение за жителство в Рига. Как само ме подведе той, най-добрия ми приятел…

— Той не ви е подвеждал, Гарлейс. Просто сте имал нужда от съвет по въпрос, за който няма съвети. Какъвто и друг отговор да Ви беше дал, Вие какво щяхте да правите? Вашият приятел е можел да мисли, че сте шпионин, тропач. Пък дори и да не сте тропач, той защо да рискува? Получили сте единствения отговор, който е можело да се даде на Вашия въпрос. Чуждата тайна тежи повече от собствената.

Подполковник Фрагин, началникът на спецотледа, бе разжалван милиционерски генерал. Генерал-майор от московската милиция, който успешно се беше борил с троцкизма през целия си достоен живот, надежден представител на СМЕРШ 87 87 Съкращение от „Смерть шпионам“ (смърт за шпионите). Име на военното контраразузнаване в периода 1943–1946 г. — Б.пр. по време на войната. Маршал Тимошенко, който мразеше евреите, разжалва Фрагин в подполковник и му предложи да се демобилизира. Независимо от разжалването, големите дажби, високите чинове и перспективи бяха само в лагерната работа — само там героите от войната си запазваха чиновете, длъжностите и дажбите. След войната генералът от милицията стана подполковник в лагерите. Фрагин имаше голямо семейство, в Далечния север му се налагаше да търси такава работа, че и семейните въпроси да се разрешат по задоволителен начин: ясли, детска градина, училище, кино.