Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Влезе Беа, облечена в тънка лятна рокля и дантелено шалче. Граут, икономът, й сипа кафе — носеше ръкавици — и княгинята си взе праскова от някаква купа.

Мод погледна вестника, но не можа да прочете нищо повече от заглавията. Беше твърде притеснена, за да се съсредоточи. Хвърли вестника настрана. Граут го взе и го сгъна прилежно.

— Не се тревожете, милейди. Хубаво ще им дадем да се разберат на германците, ако трябва.

Тя го изгледа с ярост, но не продума. Твърде глупаво беше да спори със слугите — най-накрая винаги се съгласяваха от почит към господарите си.

Леля Хърм тактично се отърва от него.

— Сигурна съм, че сте прав, Граут — каза тя. — Бихте ли донесли още малко топли кифлички?

Влезе и Фиц. Попита Беа как се чувства, а тя сви рамене. Мод усети, че нещо във връзката им се бе променило, но бе твърде разсеяна, за да мисли за това. Веднага попита брат си:

— Какво е станало снощи? — Знаеше, че Фиц се е съвещавал с други водещи консерватори в имението Уоргрейв.

— Ф. Е. пристигна със съобщение от Уинстън. — Ф. Е. Смит, консервативен депутат, беше близък приятел на либерала Уинстън Чърчил. — Той предлага либерално-консервативна коалиция.

Мод бе шокирана. Обикновено знаеше какво се случва сред либералите, но премиерът Аскуит беше запазил това в тайна.

— Но това е възмутително! То прави войната още по-вероятна.

С дразнещо спокойствие брат й си взе малко наденички от бюфета.

— Лявото крило на Либералната партия са кажи-речи пацифисти. Предполагам, че Аскуит се бои да не би да му вържат ръцете. Но той няма достатъчно подкрепа в собствената си партия, за да преодолее съпротивата им. Към кого ще се обърне за помощ? Само към консерваторите. Оттам и предложението за коалиция.

Мод се страхуваше от това.

— Какво отвърна Бонар Лоу на предложението? — Андрю Бонар Лоу беше водачът на Консервативната партия.

— Отказа.

— Слава Богу.

— И аз го подкрепих.

— Защо? Не искаш ли той да получи място в кабинета?

— Надявам се на повече. Ако Аскуит иска война и Лойд Джордж оглави бунт отляво, либералите може да са твърде разединени, за да управляват. Какво става тогава? Ние, консерваторите, трябва да поемем властта, а Бонар Лоу става премиер.

Мод ядосано поде:

Виждаш ли как сякаш всичко се нарежда така, че да има война? Аскуит иска коалиция с консерваторите, защото са по-агресивни. Ако Лойд Джордж оглави бунт срещу Аскуит, консерваторите при всички положения ще вземат властта. Всички се домогват към постове, вместо да се борят за мир!

— Ами ти? — попита я Фиц. — Ти ходи ли до Халкин хаус снощи?

Домът на граф Бьошан беше щабът на мирната фракция.

Мод се поразведри. Имаше лъч на надежда.

— Аскуит е свикал заседание на Кабинета тази сутрин.

Това беше необичайно за съботен ден.

— Морли и Бърнс искат декларация, че Великобритания в никакъв случай няма да се бие с Германия.

Фиц поклати глава.

— Не могат да предрешават проблема по този начин. Грей ще подаде оставка.

— Грей все заплашва да подаде оставка и никога не го прави.

— И все пак никой не може да рискува разцепление в кабинета сега, след като ние чакаме зад кулисите и едва се удържаме да вземем властта.

Мод знаеше, че Фиц е прав. Идеше й да вика от безсилие.

Беа изтърва ножа си и издаде странен звук.

Фиц веднага скочи.

— Добре ли си, мила моя?

Княгинята се изправи и се хвана за стомаха. Лицето й беше побеляло.

— Извинете ме — рече тя и изхвърча от стаята.

Мод се изправи притеснена.

— По-добре да отида при нея.

— Аз ще отида — изненада я брат й. — Ти си довърши закуската. Любопитството на Мод обаче не й позволи да се спре и тя попита.

— Да не би на Беа да й става лошо сутрин?

Брат й се спря на излизане.

— Не казвай на никого.

— Поздравления. Много се радвам за вас.

— Благодаря.

— Но детето… — гласът й заседна в гърлото.

— О! — леля Хърм също загря. — Колко прекрасно!

Мод се насили, за да продължи:

— Детето във война ли ще се роди?

— О, Боже, не се сетих за това — добави леля Хърм.

Фиц сви рамене.

— Едно новородено не би се вълнувало от това.

Мод усети, че сълзите потичат.

— Кога ще се роди?

— Януари — отговори той. — Защо се разстрои толкова?

— Фиц… — Мод вече плачеше безпомощно. — Фиц, жив ли ще си тогава?

В съботната сутрин немското посолство вреше и кипеше. Валтер се намираше в кабинета на посланика, отговаряше на обаждания, носеше телеграми и водеше бележки. Биха били най-вълнуващите дни в живота му, ако не се тревожеше толкова за бъдещето си с Мод. Не можеше да се наслаждава на тръпката да участва в голямата игра на международната политика. Тормозеше го опасението, че той и обичаната от него жена ще станат неприятели във войната.