Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Градчето лежеше под тях, на около километър и половина — полумесец от бели и жълти сгради с покрити с плочи покриви, наредени покрай брега на езерото. От едната страна се простираха обширни площи обработваема земя. Самата крепост бе на четиристотин метра от брега, на североизток. Беше построена върху нисък конус в средата на езерото; най-долните пояси бяха от камък, а модерната вътрешна част бе от железобетон. Този пръв поглед към укреплението изпълни полковника с неприятно чувство. Много неща зависеха от грингото.

Докато оглеждаше разположението на крепостта, откри от задната й страна малък залив — идеално място за десант, отделено от укреплението от скален ръб, защитено и скрито. Разгледа го много внимателно, като запомняше всички подробности.

Погледна си часовника. Петнайсет минути до уречения сигнал. Изпълзя назад, за да изчака под прикритието на камъните и храстите.

— Нека момчетата да пийнат чай — каза на сина си. Минута по-късно хората му отваряха термосите и си наливаха горещ черен чай със захар и мляко. Полковникът отпи от чашата си, като от време на време поглеждаше към крепостта през бинокъла. Слънцето беше в идеалната позиция (това също беше планирано) и за щастие не бе скрито от облаци. Прогнозите за времето се бяха оказали точни.

Чаят беше великолепен и той му се наслаждаваше бавно, като се възползва от възможността да запали и пурета. Запафка замислено. Беше имал колебания около мисията, но те вече бяха минало. Знаеше, че има две черти, които невинаги могат да се нарекат желателни за един обществен служител — абсолютна почтеност, с непоносимост към подкупи и корупция, и инстинкт да намира свое решение на проблемите дори това да означава да работи извън рамките на стандартните процедури. И двете качества бяха засегнали сериозно кариерата му и в крайна сметка го бяха запратили в Алсдорф, както се бе сетил и проницателният Пендъргаст. Но сега Суза бе убеден, че единственият начин да сложи край на убийствата в градчето, което се беше заклел да защитава, да среже цирея Нова Годои, е чрез решителни и нестандартни действия. Усещаше, че Пендъргаст също е от хората, действащи извън общоприетите рамки. Двамата имаха много общо. Какъвто и да бе изходът, вече нямаше връщане. Нямаше време за размисляне — а само за действие.

Уреченият час най-сетне настъпи и Суза започна да наблюдава внимателно крепостта през бинокъла. Ето го и знака — слънчеви зайчета, направени с огледало. Пендъргаст беше проникнал в крепостта според плана.

Полковникът изпита огромно облекчение — не защото се беше съмнявал в способностите на Пендъргаст, а защото от годините си в специалните части знаеше, че колкото и добре да планираш една операция, винаги има безброй начини нещата да се оплескат.

Светлинното съобщение, изпратено на стандартен морзов код, бе дълго. Много дълго. Суза загаси пуретата си в един камък и го записа в бележника си дума по дума — описание на крепостта, общо разположение на коридорите и тунелите, силни и слаби точки, числеността на защитниците, въоръжението им и така нататък.

Всичко беше добре. С изключение на факта, че според предварителните преценки на Пендъргаст защитниците бяха много повече от сто. Това бе значително по-голяма сила, отколкото бе предполагал полковникът. Въпреки това той имаше предимството на изненадата. И според информацията на Пендъргаст щяха да имат ясна линия за атака на място, където квартирите, проходите и тунелите на крепостта да сведат до минимум предимствата на противника в жива сила.

Изпрати Тиаго при групата и скоро хората му се спускаха по склона и се разгръщаха, обкръжавайки градчето в подготовка за атака от три страни, какъвто бе първият етап от планираната операция.

Пендъргаст видя отблясъците сред зеления балдахин на гората. Полковникът беше получил съобщението. Пендъргаст захвърли парчето огледало, което бе взел от тоалетната на казармата, и изпълзя от порутената артилерийска платформа на една от кулите на старата крепост. Разузнаването му беше непълно, но въпреки това бе успял да идентифицира основните точки на достъп, защитните позиции и основния план на крепостта. Сега трябваше да открие най-слабата и най-уязвима част от старата външна стена. Първоначалният план, който бяха обсъдили с полковника, бе да намери някакъв погреб или главния склад за боеприпаси и да го взриви, за да отвори дупка във външната стена. Усилията му не се увенчаха с успех. Имаше прекалено много войници, които сновяха навсякъде като пчели от разбунен кошер и се мъчеха да го открият.