Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

Фишер изгледа пленника си.

— За мен беше удоволствие да се запознаем, хер Пендъргаст.

Пендъргаст не вдигна очи.

Фишер кимна на Бергер и тръгна към вратата на килията. След миг Албан се обърна да го последва.

Фишер спря на изхода и погледна назад към Албан. На лицето му се изписа лека изненада.

— Помислих си, че ще искаш да видиш това.

— Какво значение има? — отвърна Албан. — Имам по-добри неща за вършене.

Фишер се поколеба за момент. После сви рамене и излезе, следван от Албан. Вратата се затръшна тежко зад тях и войникът зае позиция пред нея, с готов за стрелба автомат.

Отвън се чу бърза размяна на реплики. После вратата се отвори отново. В килията влязоха още трима войници — двама с различни вериги и окови и още един с ацетиленова горелка. Бергер се огледа. В помещението имаше седем души — четиримата войници, самият той, затворникът — и мъртвото тяло на Егон.

Бергер хвърли поглед към трупа. Лицето му все още беше замръзнало в нелепо изражение на агония, крайниците бяха вцепенени и под неестествени ъгли, езикът се подаваше навън, дебел като колбас, а от ушите, носа и устата му продължаваше да тече кръв. Докторът се обърна към войника на пост и нареди:

— Разкарай това.

Войникът свали железните окови от китките и глезените на Егон. Освободеното тяло тупна тежко на пода. Войникът се наведе, хвана едната сгърчена ръка и извлече трупа в ъгъла.

Бергер кимна към Пендъргаст и нареди на немски:

— Подготви го.

На лицето на войника се изписа жестока усмивка. Той се приближи до Пендъргаст, чиито ръце и крака бяха приковани към каменната стена, и започна да го удря свирепо и методично в лицето и най-вече в корема. Пендъргаст се гърчеше и пъшкаше от болка, но не издаде никакъв друг звук.

Накрая Бергер кимна одобрително и каза:

— Покривай го.

Задъхан, войникът отстъпи назад, вдигна автомата си и зае поста си пред вратата.

По заповед на Бергер останалите трима войници освободиха Пендъргаст от оковите и той тежко падна на пода. Докато войникът с автомата не откъсваше поглед от него, двама от войниците вдигнаха Пендъргаст на крака и му сложиха окови на китките и глезените, както и колан на кръста. Третият ги завари с ацетиленовата горелка. Накрая прокараха две вериги от оковите на ръцете до тези на краката и когато приключиха, погледнаха Бергер за нови заповеди.

— Свободни сте — каза им Бергер.

Тримата се обърнаха към изхода.

— Момент — спря ги Бергер. — Оставете ми горелката. Ще ми потрябва.

Третият войник остави раницата с горелката и двете бутилки на пода и тримата излязоха. Войникът с автомата затвори вратата и отново застана на поста си.

Бергер извади от чантата си къс бич с метален връх и изгледа преценяващо пленника. Беше висок, слаб и явно без сили, ръцете му бяха увиснали от тежестта на веригите. Главата му бе клюмнала, русата му коса висеше, от носа и устата му течеше кръв. Кожата му бе сива и почти прозрачна, духът му явно беше пречупен. Това нямаше значение. Бергер щеше да го съживи преди края — здравата да го съживи.

— Преди да започнем — каза той, — има нещо, което трябва да знаеш. Бях избран за тази задача, защото ти уби брат ми по време на Vergeltung. В нашето общество на пострадалите винаги се дава възможност да постигнат удовлетворение, като въздадат справедливост на виновника. Мое право и дълг е да те накажа и аз приемам с благодарност това предизвикателство. — Кимна към тялото на Егон, проснато в ъгъла като някакъв гигантски паяк. — Ще има да си мечтаеш за милостива смърт като неговата.

Пленникът като че ли не го чу, което засили гнева на Бергер и той нареди на войника:

— Изкарай го напред.

Войникът опря своя „Щурмгевер 44“ на стената, отиде до Пендъргаст и го бутна грубо към Бергер. После се върна при вратата, взе автомата и отново го насочи към пленника.

— Пендъргаст — каза Бергер и потупа агента по гърдите с бича. — Погледни ме.

Измъченият пленник вдигна глава. Погледът му се фокусира върху Бергер.

— Първо ще изкопаеш гроба си. После ще страдаш. И накрая ще бъдеш погребан, може би жив, може би не. Още не съм решил.

Никакъв признак, че го е разбрал.

— Вземи кирката и лопатата. — Бергер посочи ъгъла на помещението.

Войникът подсили заповедта, като вдигна автомата и кресна:

— Beweg Dich!

Пленникът бавно се затътри към ъгъла. Оковите му дрънчаха, веригите се влачеха по пода.

— Копай тук. — Бергер начерта с тока на обувката си груб правоъгълник във вулканичната пепел. — По-бързо! Spute Dich!