Брент Уикс - Заслепяващият нож

Третото око се оказа, според Гавин, доста красива за духовна и мистична персона. Светлокафявата й коса висеше на дълги тънки плитки, прибрани горе с бодлива корона от сандалово дърво, чиито връхчета бяха покрити със златен варак. Може би изобразяваше слънце? Светлокафяв тен, съчетаващ се с косата; трябваше да има малко рутгарска кръв за това. Носеше дълга до коленете бяла рокля, стегната със златни шнурове, изкусно увити около тялото й така, че да се кръстосват над телесните центрове на сила според древния езически мистицизъм. Свободни краища висяха от последния възел при слабините й, следващите се кръстосваха на корема й, следващите — между гърдите й, другите краища бяха заметнати през раменете й. Златен грим кръстосваше страните на лицето й до устните, за да намекне за възела там, а още няколко резки намекваха за третото й око в средата на челото. Носеше гривни, свързани с пръстени на всеки пръст — нещо като ръкавица без пръсти — златна, за да намекне за възлите там. Сандалите й, вече покрити с пясък от вървенето по брега, несъмнено бяха също от злато.

Седем възела, или девет, според това как броиш. Езически парадокс.

Ерес може би, но в този момент всичко това напомни на Гавин най-вече, че не е правил секс от доста време. Възлите може да бяха езически символизъм, но практическият ефект от тях беше, че стягаха роклята плътно около една чудесна на вид жена. Хвърли бърз поглед към гърдите й, после — отново към лицето й. Проклета жена, не се биеше честно.

Беше си помислил, че е сложила златна боя на челото си от това как блестеше на изгряващото слънце, но след като тя спря пред него с пъстрата си охрана от десет мъже, видя, че Третото око е най-сложната татуировка, която бе виждал.

Беше не само съвършено изрисувана, но и сияеше. Третото око беше вложила в нея жълт луксин и окото излъчваше златиста светлина, с което още повече напомняше за Окото на Оролам, слънцето.

Очите й я издаваха като притегляща жълто, жълто близо до халото, красиво кафяво извън него. Беше към четирийсетгодишна, стегната, но приятно закръглена.

Гавин отново погледна гърдите й. Проклятие. Май след като довършеше пристанището тук, щеше да е добре да прескочи до Хромария. Тъй или иначе трябваше да иде там, за да се увери, че заповедите му се изпълняват и че сатрапиите се подготвят за война, но малко качествено прекарано време в леглото с домашната му робиня Марисия щеше да му помогне да понесе още няколко седмици с Карис Сините топки.

Ако Третото око не стоеше точно тук сега, Гавин щеше да е притеглил синьо, за да си придаде малко хладна рационалност, която синьото винаги носеше.

„Чакай, не. Не мога вече да притеглям синьо.“

Косматият задник на Оролам! Гърлото на Гавин се стегна.

— Поздрави — изрече той. — Светлината да е над вас.

Третото око го гледаше напрегнато и Гавин можеше да се закълне, че татуировката дори засия по-ярко — не невъзможен трик, но все пак добър.

— Ти умираш — каза тя с мелодичен глас. — Не би трябвало да умираш все още.

Тренировката за Черната гвардия мина общо взето така, както очакваше Кип: много бягане (не много бързо), много скачане (не много високо), много забиване с юмрук в ритъм (не много ритмично), много изтласквания и лягания и изправяния (не много). Повръщането обаче беше изненада. Неприятна.

Стоеше превит на две до една от тебеширените линии, цялото му тяло беше сгорещено и изстинало, и зачервено. Имаше чувството, че ще умре.

— Добрата новина е, че по-лошо не може да бъде — каза познат глас.

Кип едва можеше да вдигне очите си от обувките на Железни. Беше се съсредоточил само върху дишането. Вдиша. Издиша.

— Ако искаш да го спреш, Кип, можеш.

Кип изплю, за да прочисти горчивата утайка в устата си. Не стана. Като че ли беше залепнала завинаги.

— Какво?

— Ако мразиш това. Ако смяташ, че е безсмислено, можеш да го прекратиш. Всъщност бях помолен да те отрежа.

— Да ме отрежеш? — Мозъкът на Кип не работеше много добре.

— Червения настоява да бъдеш отрязан от Черната гвардия. Всъщност хвърля клевети дали щеше да бъдеш избран, ако не беше… ако Призмата не беше помолил за това.

Което беше вярно, разбира се.

Тъй че командир Железни бе притиснат между онова, което го бе помолил да направи Призмата, и това, за което Червения настояваше сега… но Андрос Гайл беше тук, а Гавин Гайл го нямаше.

— Предполагам, че срещата ми с него мина по-зле, отколкото си мислех — каза плахо Кип.