Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Ако действа така, както съм чувал, че се предполага, един светлоцеп е като клин в светлинния поток: удължава дългите спектри и скъсява по-късите, тъй че цялата видима светлина бива освободена над и под видимия спектър — продължи той. — Чувал съм приказки за изгорели светлоцепи, ако трябва да се справят с твърде много светлина, да речем, в ярък ден — понеже превръщат прекалено много видима светлина в топлина, може да изгорят. Тези наметала донякъде ги улесняват. Както лещите улесняват един притеглящ да притегля цвета си.

През последните месеци Кип беше видял толкова много чудеса, че не му беше трудно да го повярва.

— Значи ми казваш, че може да има орди от невидими хора, които вървят сред нас?

— Не орди. Достатъчно доброто разцепване на светлината, за да си невидим, вероятно е почти невъзможно. Съществуват само — ако легендите са верни, което е едно голямо „ако“ — дванайсет от тези наметала, създадени за първоначалния Орден на Разбитото око, ако не преди това. Някои със сигурност са били изгубени или унищожени, а сега имаме две от тях. Тъй че най-много навън да има още пет екипа убийци. Може би само два или три. Може би нито един.

— Но сега поне имаме тези наметала.

— Което е по-добре, отколкото да ги имат враговете ни, но те вероятно са безполезни за нас. След като Хромарият е отрекъл съществуването им, не мисля, че разполага с някакъв метод за изпитване на притеглящи, с който да открива светлоцепи. Дори някои да знаят за такова нещо, как да го споделят, след като самата идея граничи с еретичното? Аташийските луксори са потиснали нещо подобно преди сто и десет, дори сто и двайсет години.

— И това е само една карта — каза Кип.

— А ти имаш цяла пълна колода. Трошача, как не. — Командир Железни започна да се смее тихо.

— Какво ти е толкова смешно? — попита Кип.

— Просто си помислих, че с това колко важни са тези карти и този, който може да ги види най-ясно, ти вероятно току-що обрече няколко от моите фаворити да прекарат остатъка от живота си в някоя библиотека в пипане на карти и водене на бележки.

— Не разбираш ли, че като нищо може да се смееш на собственото ми бъдеще? — измърмори сърдито Кип.

— Едва ли — каза глас зад него. — Допускам, че до следващата година или ще бъдеш убит, или ще живееш вечно.

Кип се обърна… и там, пред най-безшумната врата в историята, стоеше Гавин Гайл и се подсмихваше насмешливо.

— Но не бих заложил срещу момчето, което е убедило Янус Бориг да му даде делото на живота си.

Кип беше онемял.

— Как е дъртата коза? — попита Гавин.

— Мъртва е — отвърна с глух и безжизнен глас Кип. Досега не беше осъзнал колко е заобичал старата жена.

Последва почтителна пауза.

— Трябваше да се досетя от наметалата — каза Гавин. — Никакво доказателство кой е изпратил убийците, предполагам?

Кип нямаше какво да каже. Явно първата му, инстинктивна догадка беше погрешна.

— Не гледайте мен, лорд Призма — каза командир Железни. — Не бях там. Не съм ги убил аз. Кип ги е убил.

Гавин изгледа Кип.

— Ти?! Искам да чуя тази история. Но по-късно. Браво, сине.

Сине. Сине! С една дума Гавин преобръщаше месеците мъчение от страна на лорд Андрос Гайл. На Кип му се дощя да натика всичките карти и кинжала в ръцете на баща си и да се разреве.

Гавин вдигна пръст.

— Едно по едно. Командире, твоите черногвардейци пратиха Гринуди да си събира багажа. Засякох го. Връщаше се при баща ми. Изглежда, си мисли, че ще бъдеш отстранен от поста си.

— Смятам, че този неверен червей е прекален оптимист — отвърна Железни.

— Пратих Карис да го спре, но ако трябва да направиш нещо, го направи веднага. Ще се намеся, доколкото мога, но ти не си в моята сфера на компетентност. Сигурен ли си, че той не е прав, че не си направил нищо, и сигурен ли си, че Карвър Черния ще те спаси?

Лицето на командир Железни помръкна.

— Има едно-две неща, които биха могли да… създадат проблеми.

— Какво? — попита Кип. — Какво си направил?

— Не е въпросът какво съм направил — каза Железни. — Гледах в един… Лорд Призма, Трошач, извинете ме. Трябва да свърша нещо спешно.

Тръгна да излиза, но на прага спря и се обърна.

— Трошач. Можеш да разчиташ на Круксър. И… просто за да знаеш, от теб се получи чудесен черногвардеец.

Тръгваше си. Кип изведнъж се уплаши, че никога повече няма да го види.

Притича и го прегърна.

Железни изсумтя изненадано. После също го прегърна. След това го избута назад.

Нещо странно имаше в погледа на Гавин, когато видя как Кип прегърна командира. Отчужденост. Но само за миг — и изчезна. Той хвърли на Железни кесия с монети.