Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Колко дължи той? — попита лейди Красос.

— Седемстотин данара. — Беше двегодишната заплата за един ратай. Сега баща й харчеше всичко просто за да изплаща лихвата по него.

— Седемстотин данара? Това е съществена сума. Как затъна баща ти с такава сума? Комарджия ли е?

Тея пренебрегна покровителствения й тон.

— Откупи сестрите ми. — Беше съкрушен, когато се върна от едно търговско пътуване и разбра, че жена му се е хванала с друг мъж, заела беше огромни суми, за да живее в охолство, и беше загубила всичко, за чието трупане той беше работил двайсет години, включително къщата им, мебелите, пивоварната и дори накитите си. Накрая беше продала трите им дъщери, за да изплати дълговете си. И то — само част от дълговете. И то докато него го нямаше.

— Откупил ги е. Но не и теб.

— Струвам твърде много. — Беше по вина на Тея. Дарбата й да притегля се бе проявила след като я бяха продали. Ако не беше притегляла, всичко щеше да е различно. Майка й само се беше вбесила, че не я е продала по-скъпо.

И след всичко това Каликрат дори не беше напуснал жена си. Каза, че била полудяла. Каза, че той бил виновен, че се е оженил за жена, която не може да понесе дългото отсъствие на търговец.

— Знаеш ли колко ми струва тази гривна? — попита Аглая. Протегна едната си китка, стегната с нещо грозно златно и лъскаво.

— Не, милейди. — Предположеше ли твърде висока цена, щеше да е също толкова лошо, колкото и твърде ниска.

— Предположи. — Беше заповед.

— Шест, седем хиляди данара? — каза Тея. Не можеше да струва повече от пет хиляди. Баща й щеше да я е взел за четири.

Аглая повдигна вежда.

— Браво, цветенце. Взех я за пет хиляди и шестстотин, след тежко пазарене. Мислех, че ще допълва добре едно мое колие. Сбърках. — Изражението й даде да се разбере, че днес ще я носи за последно.

Тея си замълча. Беше достатъчно благоразумна, за да се надява.

Аглая каза:

— Не, не. Не, разбира се. Седемстотин данара за събиране на кутийки за емфие и малко информация? Прекалено е. Ще го имам предвид обаче. Нещо друго?

— Обучение в парил — каза бързо Тея. Ако влезеше, Черната гвардия сигурно щеше да вложи средства, за да намери и да й наеме личен учител. Иначе трябваше да чака, докато стане светулка, или трета година, когато започваше по-специализираното обучение. Беше твърде дълго.

— Аха — каза Аглая. — Това като нищо може да се окаже по-скъпо в дългосрочен план от дълговете на баща ти. Но… Би направило влизането ти в Черната гвардия по-вероятно, нали? Инвестиция. — Помисли за миг. Сърцето на Тея тупаше учестено. — Да. Става. — Аглая се усмихна. — И чудесна молба. Показва добър ум. За робиня. Искам да знаеш, много съм доволна. Ако това не беше първата ни среща, щях да прескоча боя. Но не мога да позволя да си мислиш, че съм мека. Съблечи се по долна риза, момиче. Обичам да оставям един пласт плат по тялото, за да не оставям белези, но няма причина да е повече от необходимото. А и да ти кажа, биенето е уморителна работа.

Тея се съблече и Аглая Красос усърдно я напердаши ужасно от глезените до раменете, а когато Тея си помисли, че е свършила, я наби и отпред, от ключиците до пищялите.

От време на време Тея си представяше, че не плаче, че е корава и неумолима като командир Железни или стражеви капитан Белодъб, но плачеше, та се късаше. Гордите роби бяха глупави роби. А и бездруго болеше твърде много. Макар и да се стараеше да запази хладнокръвие, след като Аглая Красос започна и се изпоти, докато я биеше, лицето й засия, лъснало не само от пот. Дива радост огря очите й, когато камшикът изплющя за последен път през гърдите на Тея.

Аглая Красос дрънна звънчето и Гаерос мигновено отвори вратата. Тея рухна на пода, цялата изтръпнала от болка, а Гаерос поднесе на господарката бокал охладено вино.

Злата вещица го взе и отпи дълбоко.

— Гаерос, помогни й на тази да се облече и… — избърса капчиците пот от горната си устна — повикай стайния ми роб, високия, Инкарос. Усещам, че апетитът ми се изостри.

— Чака ви с нетърпение в другата стая, господарке.

— А, виждаш ли! Предвижда нуждите ми! — Обърна се и опря камшика в слабините на Гаерос. — Ако беше поне малко по-хубав, можеше да те възнаградя за това. — Перна го с камшика по слабините уж закачливо, но ударът бе силен.

Мъжът изпъшка, обърна се настрани и остана така дълго. Очите му бяха пълни със сълзи. Но Аглая вече бе забравила за него. Обърна се към Тея, застана над нея и каза нежно:

— Ще запомниш това, нали, Тея?