Брент Уикс - Заслепяващият нож

Сребърните мини бяха прословути. Първият шанс за роби, извършили сериозни, но не и углавни престъпления, и последна утеха за собственици на роби, вбесени от непрекъснато бунтуващи се или бягащи роби. Мините бяха опасни, другите роби — още повече, а бардаците бяха още по-лоши. Запазена територия за покварените тъмничари и робите им любимци: най-доброто от най-лошото. Тея имаше една приятелка, Евтерпи, чиито собственици бяха загубили всичко по време на суша. След като разбраха, че бардаците вече са пълни с робини и дори със свободни жени, готови да се продадат в робство, за да могат да ядат, господарите на Евтерпи й се бяха заклели, че ще я върнат само след три месеца. Бяха я върнали пет месеца по-късно, след като най-сетне се бяха съвзели. Тя така и не се съвзе. Вече не се усмихваше. Потръпваше от допира на всеки мъж, дори на баща си, който полудя и се обеси.

Лаврион беше проклятие сред робите. Нарицателно. Заплаха, чието съществуване само̀ бе достатъчно, за да държи повечето роби в крак.

Аглая Красос нямаше предвид заплаха. В очите й имаше толкова жалост, колкото у гърмяща змия.

— Мислиш, че не бих го направила, след като струваш цяло състояние, ако се съглася Черната гвардия да те откупи ли?

Тея облиза устни, но не можа да измисли отговор, който нямаше да я хвърли още по-надълбоко в пъкъла.

— Смъртта на брат ми означава, че сега ще наследя два пъти повече пари, отколкото си мислех допреди няколко месеца. Отмъщението е по-сладко от злато. Знаеш ли, че момичетата в Лаврион обслужват до петдесет мъже на ден? Петдесет! Самата аз не го вярвах, но познавам няколко души, които се кълнат, че е истина. Дават на момичетата доза зехтин всеки ден. Можеш ли да се сетиш защо?

Тея примига глупаво; вътрешностите й бяха станали на бучка лед.

— Защото иначе ги разкъсват отвътре. Смърт от мъжки член звучи романтично, нали? Но съм сигурна, че не е. Петдесет, всеки ден. А едно хубавичко момиче като тебе… може да правиш и повече. Няма много хубави момичета там. Разбираш ли ме?

Коленете на Тея омекнаха. Тя кимна. Трябваше да се измъкне.

— Е, след като вече се разбираме една друга, кажи ми, видяла ли си нещо заслужаващо внимание?

Тея й докладва. Кип беше дебел, имаше малко приятели, прекарваше повечето си време в библиотеката, явно през цялото време четеше за някаква игра. Бяха го викали няколко пъти да говори с Червения и след това изглеждаше смутен и объркан. Смяташе, че Червения иска да го унищожи. Старецът беше отнел правото на Кип да ходи на практика, за да изглежда негоден, когато Гавин се върне. Тея беше виждала Кип да притегля зелено и синьо. Не спеше добре.

Всичко това беше чудесно. Беше информация, която лейди Красос можеше да научи и по други пътища. Но беше съвсем добре и Тея го знаеше.

Със свит стомах Тея докладва на господарката си и че командир Железни й е казал, че има трима обучаеми, за които той не може да допусне да отпаднат от Черната гвардия: Круксър, самата тя и Кип.

Това явно бе новина за Аглая.

— Това е добре — рече тя. — Много добре. Има ли… още нещо?

— Аз тренирам с Кип, след полунощ, в специално помещение долу в кулата на Призмата. — Адрастея сви рамене. — Командирът иска да сме достатъчно добри, за да можем да влезем в Черната гвардия сами.

„Задръж малко. Не й казвай за кинжала на Кип. Запази каквото можеш, за да опазиш душата си.“

— Много добре — каза Аглая. — Нещо друго?

„Дай й всичко останало. Робиня си, не си героиня.“

— Видях още някой да използва парил, когато бях навън по една от специалните си работи.

Аглая повдигна рязко вежди и я накара да й разкаже всичко.

— Убийство. Все едно, изобщо не я харесвах, но този някой трябва да е… хм. Ще трябва да проверя дали е умряла. Притеснително е обаче, така или иначе. — Не обясни за кого говори. Тея прояви благоразумието да не пита.

Аглая като че ли изтласка мисълта от ума си и се върна на текущата задача. Усмихна се и усмивката й дори изглеждаше искрена.

— Много съм доволна от теб, момиче. Ще запомня това. Знам, че съм трудна господарка, но ако се представяш добре, ще бъдеш възнаграждавана добре. Днес — две награди. Първо ще ти позволя да назовеш една.

Можеше да е изпитание, капан. Една робиня знаеше, че има определени награди, за които не молиш. Искането на твърде много те прави да изглеждаш ленива или неблагодарна, или алчна. Но ако господарката ти е в добро настроение, може да промени живота ти по прищявка — към по-добро.

— Заличете дълга на баща ми — каза Тея, преди да е помислила, че това е твърде много.