Мат Бомонт - Е.

Брет Топовлски — 05.01.2000 г., 14:17 ч.

До: Лиам О’Кийф

Копие:

Относно: добре дошъл

Тъкмо влизаме. Някакъв тип в работен гащеризон беше свалил един от стъклените панели на рецепцията и помагаше на мацките от ЛЮБОВ (а те, както знаеш, са тук за генерална репетиция на ТВ рекламата, която ще снимаме с тях на идиличните плажове на Мавриций)да се качат по въжена стълба и да минат през дупката… Добре дошли в „Милър-Шанкс“, където всичко е от модерно по-модерно.

Обърнахме по пет бири, но въпреки това ни осени гениална идея за „Кока-кола“. Примири се.

Найджъл Годли — 05.01.2000 г., 14:24 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: нужда от канцеларски материали

Ако след напускането на Кен Пери имате проблеми с достъпа до шкафа с канцеларски материали, може би ще се заинтересувате от факта, че разполагам с цветни кламери и с два размера телчета. Макар че са личен резерв, с удоволствие ще помогна на агенцията в този критичен момент. Количествата са ограничени, така че да се обаждат само крайно нуждаещите се.

Саймън Хорн — 05.01.2000 г., 14:33 ч.

До: Дейвид Крътън

Копие:

Относно: предсмъртно желание

Дейвид, трябва да ти се извиня за днешното недоразумение. Съвсем естествено е в суматохата на противопожарното учение кармичното ми състояние на творческо вдъхновение да е било сбъркано с нещо друго.

Колкото и странно да изглежда, именно когато лежа на гръб по слипове в пълен покой, ми идват най-хубавите идеи.

Творческият процес не може да бъде обяснен рационално.

Казват, че един от кумирите ми — Бърни Топин, е построил в края на градината си в Бевърли Хилс копие на бащината си грънчарница.

Там пишел текстовете на песните си.

Когато резултатът е такова ефирно чудо като „Свещ на вятъра“, някак си е нелепо да се присмиваш на ексцентричността му.

Но да не се отклонявам. Бързам да те зарадвам, че по време на бляна си намерих отговора на предизвикателството „Кока-кола“. Докато тракам по клавишите, неуморната Суси разпечатва сценариите.

Бих искал да ги видиш преди 15:30 ч.

Ти, разбира се, може да възразиш, но мисля, че това е рекламата, която дамите и господата от Атланта заслужават, но досега не им е била предложена.

Дейвид Крътън — 05.01.2000 г., 14:38 ч.

До: Саймън Хорн

Копие:

Относно: предсмъртно желание

Покажи ми идеята си. Искрено се надявам да е толкова велика, колкото я изкарваш.

Саймън Хорн — 05.01.2000 г., 14:39 ч.

До: Суси Джъдж-Дейвис

Копие:

Относно: панталон

Успя ли да ми изсушиш панталона, скъпа? Донеси го незабелязано, защото трябва веднага да ида при Дейвид.

Суси Джъдж-Дейвис — 05.01.2000 г., 14:40 ч.

До: Саймън Хорн

Копие:

Относно: панталон

Още е влажен в чатала, скъпи, но ще го изтраеш. Ще го подържа малко под сешоара в женската тоалетна… Сх

Найджъл Годли — 05.01.2000 г., 14:41 ч.

До: Всички отдели

Копие:

Относно: нужда от канцеларски материали

Сините и жълтите кламери свършиха, но все още имам много от другите цветове. Елате да си вземете! Найдж

Шанийс Дъф — 05.01.2000 г., 14:45 ч.

До: Рейчъл Стивънсън

Копие:

Относно: ПОМОЩ!

Здравей, Рейчъл. Трябва да говоря с теб, но не вдигаш телефона. Току-що се връщам от късен обяд, а гласовата и електронната ми поща са пълни с милиард ругатни. Както знаеш, Кен бе принуден да напусне незабавно и всичко се обърка. Нямам представа какво да правя и вярно ли е, че Дейвид ще уволни и мен, ако не отпуша тоалетната му? Моля те, обади ми се. Наляга ме поредното главоболие.

Лорейн Палистър/ lorraine_pallister@millershanks-london.co.uk — 05.01.2000 г., 14:55 ч.

До: Деби Райт / debbie_wright@littlewoods/manchester.co.uk

Копие:

Относно: още съм тук

Деби, спокойно може да ми пишеш тук. Шефът ме обожава — не каза „извинявай“, но почти (прочети приложения е — да видиш с какъв тип си имам работа). Трябва да ти разправя какво се случи. Директор на творческия отдел е един перко на име Хорн. Преди малко донесе сценарии за „Кока-кола“. Влезе да ги представи на шефа. Нарисувал е балончета, които пеят: „Който ме опита, все за мен ще пита“, и се смята за гений. Шефът посочи, че това е плагиатство от „Прингълс криспс“ 48 48 Марка чипс. — Б.пр. , съчетано с нещо, което Хорн бил правил преди 50 г. за друг продукт. Дори да не е, пак е боклук. Хорн се напудри, а шефът позеленя — задиша тежко, сграбчи масата. Помислих, че ще получи сърдечен удар, и се опитах да си спомня как се оказва първа помощ, но той явно все така прави, когато откачи. Хорн се разплака. Ако не получаваше по 300 хил. лири годишно, щеше да ми дожалее за него. Май в кабинета на шефа винаги е така. Нямам търпение да започна работа в творческия отдел. Хорн е мухльо, но пък служителите му са забавни. Може и да преспя с тоя Барк/Брад (всъщност се казва Лиам). Той ми праща похотливи мейли, а аз обожавам любовните обяснения… Лолх