Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— Всъщност — каза тя — не знам в какво състояние е моята банкова сметка, но ще имам значителни разходи през седмицата…

— Ще направя необходимото — каза той.

Галантен, героичен, възхитителен, с бистър поглед и с портфейл в ръка. Нещастен тип!

— Можеш ли да ми кажеш на колко да възлиза влогът? — подзе той.

— Не знам точно. Смятам да замина за Антилите с приятели. Така че, както виждаш, ще трябва да се осведомя…

— За Антилите ли? — измърмори той.

— Не одобряваш ли идеята?

— Много е хубава… Няма да бъдеш дълго време в Париж тази година… През януари на Капри, сега на Антилите…

Той имаше вид на измамен — с бръчка на челото и увесен нос. Тя се учуди на бързината, с която беше решен въпросът за пътуването. Това, което преди минута беше мечта, двоумение, бавно премисляне за или против, се превърна въпреки волята й в действителност. Изведнъж се почувствува много заета, трябваше да ходя на сто места в четирите краища на Париж, не й стигаше време. Колко ли бе часът?

— Кога смяташ да тръгнеш? — попита Филип тъжно.

— След осем дни.

— А!…

Настъпи мълчание. Филип беше на перона на гарата. Казваше й сбогом. Той въздъхна.

— Е, добре! Аз пък имам да ти съобщя една безумна новина: Даниел ще се жени.

— За малката Совело?

— Да. Ти си очаквала?

— Почти…

— Тя забременя от него!

— Много е добро това момиче!

— Все пак…

Тя го изслуша да изрежда основателните възражения. Имаше право по всички точки. И именно това най-много я дразнеше. Отвращаваше се от тази фамилия. Колкото повече затъваха Ейглетиерови, толкова по-щастлива щеше да бъде. Какво ли имаше тази сутрин във въздуха, че така много я ободряваше? След една нощ на главоболие и кошмари тя възкръсваше подмладена, жизнена, егоистична, с чиста кожа, с остри зъби пред този победен мъж. Ще отиде при фризьора — разбира се! — после у шивачката си, после в този магазин в квартал Сен Оноре, който Олимпия толкова й беше хвалила! Даниел оженен и глава на семейство — букет от бенгалски огън на нелепости!

— Доволна съм за Даниел — каза тя, като се усмихна.

Филип я изгледа с безпокойство. Тя протегна ръце напред. Нощницата й беше прозрачна.

— Сега ме остави — каза тя. — Закъсняла съм!

Той си излезе.

— Госпожата тук ли е? — попита Мадлен, като свали мушамата си и я подаде на Агнес.

— О, не! — каза Агнес. — Замина завчера.

— Замина?

— Да, на пътешествие. С кораб, както каза. Ще се върне след два месеца!

Мадлен се учуди, че сутринта по телефона Филип нищо не й бе казал за това пътуване. Бяха говорили само за предстоящата женитба на Даниел. От едно писмо на Франсоаз Мадлен бе научила за събитието. И веднага бе повикала брат си. Той само можа да потвърди фактите и да изкаже съжаление, че не е могъл да го възпре. Мадлен имаше впечатление, че, противно на характера си, той не беше недоволен от нейното идване в Париж. Погледна часовника си: седем и десет.

— Господинът няма да закъснее — каза Агнес.

— А господин Даниел?

— Той има изпити днес.

— Наистина! — каза Мадлен. — Той трябва да е в голямо напрежение!

— Така ли мислите: днес е третият ден!… Най-тежкият беше вчера, както той каза!…

Мадлен влезе в салона с фенека си подръка и се отпусна върху възглавниците на дивана. Каква горещина! Беше яла солено на обяд. Устата й беше пресъхнала. През цялото време на пътуването, по пътя, размекнат от слънцето, беше мечтала за чаша бяло вино, чисто и студено.

— Агнес — каза тя, — много съм жадна! Смилете се над мене!…

— Уиски с лед, госпожо?

— Нямате ли бяло вино?

— Не.

— Е, добре! Дайте уиски — каза Мадлен със съжаление.

Агнес изчезна. Мадлен запали цигара: тази сватба след две седмици — каква глупост! Естествено, ако малката е бременна… След Франсоаз Даниел! Вятър на умопобъркването духаше върху фамилията. Филип и Карол не бяха в състояние да налагат волята си в къщата. „Истина е, че сегашните младежи не слушат вече никого. Те са буйни, хвърлят се във водата…“ Залязващото слънце ръсеше в салона златист прах. Стари фотьойли, скъпи тапети, ценни килими, протъркани до основата… Мадлен си каза, че някои хора от типа на нейния брат и на Карол натрупват мебели, бибела, пари, връзки, сякаш се подготвят за приятен живот, а всъщност никога не живеят щастливо. Тези хора вярват, че най-важното в живота им не е самият живот, а неговият декор. Не беше ли малко подобен и нейният случай? Тя погали фенека си. Агнес се върна, тласкайки една масичка на колела с бутилки и чаши. Мадлен си наля в чаша уиски с много газирана вода, изпи половината и попита: