Сара Груэн - Вода за слонове

Тя вдига пръта високо във въздуха, като че ли е безтегловен и разцепва главата на Август с едно-единствено движение — пук! — като че ли е счупила твърдо сварено яйце. Продължава да държи пръта, докато Август се прекатурва напред, и после почти лениво го забива обратно в земята. После отстъпва назад и зад нея виждам Марлена, която може да е или да не е видяла какво се случи току-що.

Почти незабавно пред тях преминава цяла група зебри. Между трополящите черни и бели крака проблясват вършеещи човешки крайници. Нагоре, надолу, тук ръка, там крак се извиват и отскачат, като че ли са лишени от кости. Когато зебрите отминават, Август се е превърнал в безформена маса от плът, черва и слама.

Марлена се взира в него с широко отворени очи. После се строполява на земята. Роузи разперва уши, отваря уста и прави крачка встрани, така че застава директно над нея.

Въпреки че животните продължават да тичат, обзети от паника, без да дават никакви признаци за скорошно спиране, сега поне знам, че Марлена няма да бъде стъпкана, преди да успея да измина разстоянието, което ни разделя.

Разбира се, зрителите се опитват да излязат от голямата шатра по пътя, от който са влезли — през менажерията. Стоя на колене до Марлена и държа главата й в дланите си, когато през тунела започват да се изсипват хора. Вече са навлезли на около метър във вътрешността на менажерията, преди да осъзнаят какво става.

Тези, които са най-отпред, спират като приковани и са изблъскани на земята от онези зад тях. Единствената причина да не ги прегазят, е това, че хората зад тях също са видели паническото безумие на животните.

Животните изведнъж променят посоката си на движение. Приличат на стадо, съставено от най-различни видове — лъвове, лами и зебри, тичащи съвсем близо до орангутани и шимпанзета; хиена, хукнала рамо до рамо с тигър; дванайсет коня и жираф с една маймуна, увиснала на врата му; полярната мечка, стъпила на четирите си крака. И всички те са устремени към хората, влезли в менажерията.

Тълпата се обръща, надава писъци и се опитва да се върне обратно в голямата палатка. Хората най-отзад подскачат от отчаяние и удрят стоящите пред тях по гърбовете и раменете. Настава всеобща паника и хора и животни побягват, слети в една обща пищяща маса. Трудно е да се каже кой е по-ужасен — единственото, което искат животните в този момент, е да оцелеят. Един бенгалски тигър профучава между краката на някаква жена и я повдига от земята. Тя поглежда надолу и припада. Съпругът й я сграбчва под мишниците и я дръпва от тигъра, след което я завлича в шатрата.

За броени секунди в менажерията са останали само три живи същества, ако не броим мен: Роузи, Марлена и Рекс. Жалкият стар лъв е пропълзял обратно в клетката си и сега лежи и трепери в ъгъла.

Марлена надава стон, повдига ръка и я пуска надолу. Хвърлям бърз поглед към онова, което е останало от Август, и решавам, че не мога да й позволя отново да го види. Вдигам я на ръце и я изнасям през входа за билети.

Теренът е почти пуст. Периметърът му е ясно очертан от хора и животни, които гледат да избягат колкото се може по-бързо и колкото се може по-надалеч, разширявайки и стеснявайки обема на кълбото си като кръгове по спокойната вода на езеро.

След паническото бягство, ден първи.

Продължаваме да търсим и прибираме животните. Успяхме да намерим немалко, но тези, които се оставят да ги хванем, не са онези, от които се страхуват местните хора. Все още не сме успели да хванем по-голямата част от котките, нито пък полярната мечка.

Веднага след обяда ни повикват от един градски ресторант. Когато пристигаме, заварваме Лео да трепери от ужас, скрит под кухненската мивка. До него е приклещен един също така ужасен мияч на чинии. Човек и лъв, буза до буза.

Чичо Ал също е изчезнал, но това не предизвиква никаква изненада. Теренът гъмжи от полиция. Тялото на Август бе намерено и изнесено още снощи и сега се провежда следствие — съвсем формално, тъй като е очевидно, че е бил стъпкан в паниката. Слуховете говорят, че чичо Ал възнамерява да стои настрана, докато не се увери, че никой няма да го обвини в нищо.

След паническото бягство, ден втори.

Животно след животно менажерията се запълва. Шерифът се връща на терена, придружен от гарови чиновници, и вдига голям шум с приказките си за законите срещу скитниците. Иска да се разкараме от коловоза колкото се може по-бързо. И иска да разбере кой е шефът ни.

До вечерта храната в готварницата свършва.