Фредрик Бакман - Бьорнстад

Сега бялата му кола се задава по пътя, няколко минути преди автобуса. Фрак спира и казва, че е ходил до един от другите си магазини и минава случайно. Фатима не знае дали наистина е така. Първоначално отклонява предложението му да ги закара до залата, но после размисля, щом вижда как Амат гледа колата. Фрак кара, а Фатима седи отпред и вижда в огледалото колко горд е синът ѝ. Горд, че е успял да постигне това.

Тази сутрин, докато момчето тренира самó на пързалката, спонсорът седи на трибуната до треньора на мъжкия отбор и спортния директор. А когато Фатима отива в офиса на клубния президент, за да изпразни кошчето, президентът става и го вдига от пода. Здрависва се с нея.

Училищният коридор вече е пълен, когато момчетата влизат. Всички се обръщат след тях, а на Лют никога не му е било по-приятно Бени да го няма наоколо. Замайва го вниманието на хората, които си мислят, че той е новият най-добър приятел на Кевин. Затова не реагира, когато Кевин измърморва, че „трябва да се изсере“, след което влиза в една от тоалетните и заключва вратата. Старият му най-добър приятел щеше да знае, че Кевин никога не сере доброволно в училище.

Вътре в тъмното помещение той накъсва стоте крони на малки парченца, хвърля ги в тоалетната и пуска водата. Не пали лампата. Не се поглежда в огледалото.

Амат настига Закариас при шкафчетата. Не са се виждали от мача насам и чак сега на Амат му хрумва, че може би е трябвало да се обади. Щом вижда разочарованието и яростта в очите на Закариас, той осъзнава, че това не е единственото, което е трябвало да направи.

– Хей... сори за събота, всичко стана толкова бързо, аз...

Закариас затваря вратата на шкафчето си и поклаща глава.

– Разбирам. Беше парти за отбора. За новия ти отбор.

– Стига, нямах това предви... – пробва се Амат, но Закариас не го оставя да се извини.

– Откажи се, Амат. Вече си звезда. Разбирам.

– Стига, Зак, аз...

– Баща ми ти праща поздрави.

Последното наранява Закариас най-много. Баща му работи във фабриката, всички там обичат хокей и понеже клубът е основан от работници, имат чувството, че той още им принадлежи. Закариас бе готов на всякакви непонятни постъпки, за да може един ден баща му да отиде на работа като татко на играч от юношеския отбор. Дори самият факт, че синът му е приятел с един от играчите, бе достатъчен, за да озари целия му път до фабриката.

Амат преглъща думите, които иска да каже, и търси други, с които да ги замени, но не успява, преди шапката на Закариас да хвръкне от главата му, а тялото му да се блъсне в шкафчето. Двама ученици от най-горния клас, Амат не знае имената им, се засмиват високо.

– Опа! Не те видях! – хили се единият.

– Това сигурно е първият път, когато някой не те забелязва, а, дебелак? Какво си изял? Друг дебелак? – хили се вторият и ощипва Закариас по корема.

Такива неща се случват на Закариас толкова често и от толкова години, че за всички, включително за него самия, е почти невъобразим шок, когато в пристъп на гняв той внезапно се хвърля напред и удря с глава едно от момчетата в гърдите.

Ученикът залита назад. Чувства се сякаш боксова круша е отвърнала на удара му, така че му отнема известно време да се съвземе. След което юмрукът му се забива право в устата на Закариас. Амат се развиква и застава между тях. Двамата по-големи ученици очевидно не ходят на хокейни мачове, защото без колебание го събарят на пода.

– Какво имаме тук? Малък терорист? Ти си от Низината, а?

Амат не казва нищо. Ученикът продължава:

– В Низината има само терористи и камили. Ти оттам ли си?

Амат не отговаря. Имал е цял един живот на разположение, за да се научи, че това само влошава нещата. Един от големите го вдига за пуловера и изръмжава:

– Попитах: Ти. Откъде. Си?

Никой не успява да реагира. Трясъкът от удара на нечий тил в шкафчето е толкова оглушителен, че първоначално Амат решава, че е пострадала собствената му глава. Бобо вдига падналия на пода ученик, който, макар и една година по-голям, е поне десет килограма по-лек от него. С изгарящ глас Бобо пояснява:

– Бьорнстад. Казва се Амат и е от Бьорнстад.

Погледът на ученика блуждае. Бобо го пуска, но веднага след това отново блъска главата му в шкафчето и го пита, допрял лице плътно до неговото:

– Откъде е?

– Бьорнстад! Бьорнстад!!! По дяволите... просто се шегувах, Бобо!

Бобо се отдръпва и двете по-големи момчета побягват. Бобо помага на Амат да стане. Опитва да помогне и на Закариас, но Закариас блъсва ръката му. Бобо не казва нищо.