Фредрик Бакман - Бьорнстад

Стоят пред старата отборна снимка. На нея са застанали един до друг.

– И сега ти си спортен директор, а аз – основен спонсор – казва Фрак по такъв начин, че Петер пропуска да отбележи, че той всъщност е просто спонсор, без частта основен .

– Да. Ама че... работа – признава Петер.

– Грижим се един за друг, нали? Мечките от Бьорнстад! – изревава Фрак и продължава, преди Петер да успее да отговори: – Вчера срещнах Кевин Ердал. Питах го дали е притеснен. Знаеш ли какво ми отговори? „Не.“ Питах го каква му е тактиката за мача и знаеш ли какво ми отговори? „Да спечелим.“ После ме погледна право в очите и каза: „Нали затова спонсорираш клуба? За да получиш възвръщане на инвестициите си“. Седемнайсетгодишен! Ние говорихме ли така, като бяхме на седемнайсет?

Петер не отговаря. Не знае спомня ли си изобщо да е бил толкова млад. Отива до машината за кафе, която пак е развалена. Дрънчи и дращи крайно неохотно, след което изплюва нещо с цвят на използван снус и консистенция на лепило. Въпреки това Петер го изпива. Фрак се почесва под една от брадичките си и снишава глас.

– Видяхме се с общинските политици, аз и някои други спонсори, както и няколко души от ръководството и... ами... нали знаеш, така, неофициално.

Петер търси сметана и опитва да създаде впечатление, че не му се слуша, но Фрак не обръща внимание.

– След като юношите спечелят финала, в Бьорнстад ще се основе хокейно училище. Иначе би изглеждало зле, от гледна точка на пиара, нали знаеш. А после ще има малка дискусия във връзка с реновирането на залата...

– Също неофициална, предполагам – изръмжава Петер, защото знае, че на политически език „неофициално“ в тази община означава да чешеш нечий гръб с една ръка и да прибираш пачки в джоба с другата.

Фрак го потупва по гърба и кимва към офиса.

– Кой знае, Петер, може би дори ще имаме средства да ти вземем еспресо машина!

– Ще съм ви благодарен – измърморва Петер.

– Предполагам, че нямаш нещо за пиене там вътре? – пита Фрак.

– Притеснил си се преди мача ли? – усмихва се Петер.

– А имало ли е отстъпка на кафява боя, когато Да Винчи е рисувал Мона Лиза?

Петер се засмива и кима към съседния офис.

– Президентът сигурно има някоя бутилка.

Фрак грейва. Петер виква след него:

– Фрак, днес няма да си събличаш фланелката, нали? Не като на четвъртфинала? Родителите не се зарадваха много!

– Обещавам! – лъже Фрак и без да се обръща, добавя бързо, сякаш планът му е бил такъв от самото начало: – Ще пийнем по чашка преди мача, нали? Ти можеш да пиеш и вода. Или поскмуст [31] Букв. великденска шира. Безалкохолна напитка, популярна в Швеция по Великден и Коледа (когато се нарича юлмуст, т.е. коледна шира). Въпреки името си, не съдържа гроздов сок, а екстракт от хмел и малц. Създадена е с идеята да представлява безалкохолна алтернатива на бирата. – Б. пр. , или каквото там предпочиташ. Но съм поканил и някои от другите спонсори, та си мислех, че можеш да хапнем? Малко... неофициално?

Връща се както с бутилка, така и с шефа, който вече има тъмни петна под мишниците, а челото му лъщи като току-що почистена ледена пързалка. Едва тогава Петер осъзнава, че е попаднал на засада.

Фатима никога не е виждала залата толкова препълнена. Обикновено гледа мачовете на Амат с момчешкия отбор, но тогава идват само родителите на играчите, както и малките им братя и сестри, които са били принудени да присъстват. Днес на паркинга е пълно с възрастни хора, които се молят да купят билети на четворно по-скъпи цени. Амат отдавна е взел два билета. Фатима се зачуди защо синът ѝ не искаше да отиде със Закариас както обикновено, но Амат каза, че иска да ѝ покаже в какъв отбор ще играе един ден. Това бе преди около седмица, но тогава изглеждаше крайно невероятно въпросният ден да настъпи толкова скоро. Фатима стиска здраво билетите в ръка и се опитва да не стои на пътя на никого, но очевидно не успява да бъде невидима, защото изведнъж някой я хваща и казва:

– Ей! Можеш ли да помогнеш малко, а?

Фатима се обръща. Маган Лют отправя напрегнат жест първо към нея, а после към една счупена бутилка на пода.

– Ще донесеш ли някаква метла? Нали се сещаш – някой може да стъпи върху стъклата! Някое дете!

Фатима разпознава жената, изпуснала бутилката, като майка на един от играчите в отбора, не понечва сама да събере парчетата, а се отправя към мястото си на трибуните.

– Не ме ли ЧУВАШ? – избухва Маган Лют и хваща Фатима за ръката.

Фатима кима и прибира билетите в джоба си. Навежда се към стъклата. Спира я ръка на рамото ѝ.