Фредрик Бакман - Бьорнстад

– Ако Филип някога се съмнява в шансовете си, не му обещавай, че някой ден ще стане най-добрият в отбора. Достатъчно е просто да го убедиш, че може да се пребори за дванайсетото място – каза Давид.

Няма как да знае колко много означаваше това за семейството, защото те нямат думи, с които да го изразят. Посещението на Давид промени всичко. Само всичко.

Сега майката отпуска чело върху гърдите на шестнайсетгодишния си син. Той ще бъде един от най-добрите играчи, които този град някога е виждал. И иска просто да играе. Тя също.

Фрак стои на един паркинг. Мъжете си подават ръце, повечето от тях потеглят към Хед. Двама остават до Фрак и пушат. Единият казва:

– А журналистите?

Другият свива рамене.

– Звъняха двама-трима, ние, естествено, не отговаряме. Пък и какво, по дяволите, могат да направят? Няма нищо за разказване. Кевин беше оправдан. Дори журналистите не могат да пренебрегнат закона, нали?

– Нямаш ли някакво влияние в местния вестник?

– С главния редактор играем голф през лятото. Следващия път мога да го оставя да спечели.

Смеят се. Изгасят цигарите си, а Фрак пита:

– Какво смятате, че ще стане с Бьорнстад Хокей ?

Мъжете го поглеждат въпросително. Не защото въпросът е странен. А защото на никого, освен на Фрак, не му пука за отговора.

Маган Лют седи в колата си и чака. Вилиам сяда на мястото до шофьорското. На горнището на анцуга му пише „Хед Хокей“. Филип излиза на улицата със сак в ръка, колебае се цяла вечност. После поглежда майка си, пуска ръката ѝ, отваря багажника на колата на семейство Лют, сяда на задната седалка. Майка му отваря предната врата, поглежда Вилиам в очите.

– Седнал си ми на мястото.

Вилиам възразява, но Маган го изпъжда на секундата. Момчетата седят отзад и се гледат, жените отпред правят същото. Маган преглъща тежко.

– Знам, че понякога се държа гадно, но всичко, което правя... всичко е за децата ни.

Майката на Филип кима. Цяла нощ е опитвала да убеди както себе си, така и Филип, че той трябва да остане в Бьорнстад Хокей . Но синът ѝ просто иска да играе, просто иска шанс да стане толкова добър, колкото може, а каква е работата на една майка? Да осигури на детето си възможно най-добрите условия. Повтаря си го, защото помни през какво трябваше да мине, за да стане наистина добра скиорка. Понякога трябваше да тренира с абсолютни задници и да не забравя, че външният свят няма нищо общо със спорта. Филип и Вилиам играят заедно още откакто бяха в детската градина, а двете с Маган се познават цял живот. Затова отиват към Хед. Защото приятелството е сложно и в същото време изобщо не е.

Фрак се прибира. Чува гласа на сина си, който е на дванайсет и сега обича хокей, но Фрак си спомня, че малкият мразеше тренировките, когато бе на шест. Всеки път го умоляваше да не ходи. Въпреки това Фрак го водеше и му обясняваше, че това е хокеен град. Дори след като Елизабет измърмори по време на вечеря „но ако НЕ ИСКА да играе, скъпи, трябва ли наистина да го караме?“, Фрак продължи да води момчето на тренировки, защото искаше то да разбере любовта му. Хокеят може би не е спасил живота на Фрак, но му даде такъв. Даде му самочувствие и принадлежност; без него той би бил просто едно дебело хлапе с диагноза „свръхактивност“, но вместо това се научи да фокусира енергията си. Хокеят говори на език, който Фрак разбира.

Притесняваше го, че синът му не иска да играе хокей, защото това щеше да ги отдалечи един от друг. Фрак се ужасяваше при мисълта, че момчето ще се захване със спорт, за който баща му не знае нищо, и по този начин ще се превърне в един от обърканите родители по трибуните, които не разбират правилата и не могат да участват в дискусиите. Не искаше синът му да се срамува от него.

– Хайде дай ми зарядното де! – вика сега синът на кака си.

Скоро ще стане тийнейджър. Едно време Фрак трябваше да го влачи насила до залата, а сега едва успява да го откъсне оттам. Синът му вече го моли за съвсем различни неща. През последните дни иска да му разрешат да заиграе в Хед. Както ще направят всички най-добри играчи.

– Зарядното не е ТВОЕ, гадина такава, МОЕ е! – виква момчето на сестра си, когато тя отива в стаята си и хлопва вратата.

Фрак протяга ръка, за да го спре и да каже нещо, но момчето още не е видяло татко си, така че ритва вратата и изкрещява:

– Дай ми зарядното, шибана КУРВА, така и така няма момчета, с които да говориш по телефона! Всички знаят, че би се РАДВАЛА да те изнасилят, но никой не ИСКА!