Фредрик Бакман - Бьорнстад

Мая се събужда рано. Отива сама в гаража и свири на китара. Никога няма да може да обясни какво се случва с нея. Как от това да бъде толкова съкрушена, че да може единствено да лежи на пода в банята в прегръдките на майка си и да плаче и крещи, се стигна до... това, което чувства сега. Но нещо се случи през нощта. Камъкът през прозореца, стъклата по пода, червеният надпис „КУРВА“. В крайна сметка всичко това ти се отразява. Мая все още изпитва толкова силен страх от тъмното, че се чувства все едно някой разкъсва дрехите ѝ дори само ако влезе в стая с изгасена лампа, но тази сутрин осъзнава нещо: единственият начин да спре да се страхува от мрака навън е да открие по-голям мрак вътре в себе си. Никога няма да получи справедливост от този град, знае го, така че има само едно решение: трябва да умре или Кевин, или тя самата.

Рамона пие закуската си, когато пристигат. Бащата на Кевин, онзи Ердал, влиза по начина, по който влиза навсякъде: все едно помещението му принадлежи. Фрак се тътри след него така, сякаш е обул твърде големи обувки.

– Затворено е – информира Рамона.

Фрак се ухилва, досущ като баща си, мисли си Рамона. Той беше също толкова висок, дебел и тъп.

– Просто искаме да си поприказваме – казва той.

– Неофициално – добавя Ердал.

Очите му са близо едно до друго.

Кабинетът на Мира е затрупан с кутии, удавен е в хартия. Колежката слага чаша кафе на бюрото ѝ и обещава:

– Ще направим всичко възможно, Мира. Всички във фирмата ще направим каквото можем. Но трябва да имаш предвид, че повечето от тези случаи, когато всичко опира до показанията на двете страни... знаеш как приключват.

Очите на Мира са кръвясали, а дрехите ѝ са измачкани. Това никога не се е случвало преди.

– Трябваше да стана истински адвокат, трябваше да се специализирам в такива случаи. Трябваше... пропилях целия си живот с търговско право и такива глупости, а трябваше...

Колежката застава срещу нея.

– Искаш ли да чуеш истината?

– Да.

– Би могла да наемеш най-големия експерт по сексуални престъпления в света, Мира. Но не е сигурно, че това би било от някакво значение. Дума срещу дума, жалбата е постъпила след една седмица, няма технически доказателства, нито свидетели. По всяка вероятност полицията ще прекрати предварителното разследване до няколко дни.

Мира скача ядосано от стола, но в последния момент успява да се сдържи и да не хвърли чашата кафе в стената.

– Не възнамерявам да ги оставя да победят! Ако не мога да спечеля в съда, ще спечеля по друг начин!

– Какво имаш предвид? – чуди се колежката разтревожено.

– Ще погна фирмата на баща му, фирмите на приятелите им, ще изровя всяка мръсотия, която някога са заровили, всеки финансов отчет и всяка декларация, и ще ги нараня. Ако са забравили да декларират ДДС за една-едничка химикалка преди десет години, ще ги потопя!

Колежката не казва нищо. Гласът на Мира изпълва офиса:

– Възнамерявам да атакувам всички и всичко, което те обичат. Възнамерявам да защитя децата си, чуваш ли? ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ЗАЩИТЯ ДЕЦАТА СИ!

Колежката се изправя. В гласа ѝ има намек за разочарование, когато казва:

– Така започват войните. Едната страна се защитава, на свой ред и другата трябва да се защити, след което започваме да бъркаме собствения си страх и техните заплахи. И накрая се избиваме.

Този път чашата кафе полита към стената.

– СТАВА ДУМА ЗА ДЕТЕТО МИ!

Колежката затваря очи. Нейните са раздалечени.

– Може би тъкмо заради това трябва да знаеш разликата между отмъщение и справедливост.

Ана отваря вратата. Баща ѝ е при ветеринаря заедно с кучетата, къщата е празна. Мая стои отвън, обвила ръце плътно около тялото си. Твърде трудно им е да преценят дали трябва да плачат, или да се смеят, да пищят или да се шегуват, кое от двете би им осигурило по-добри шансове да оцелеят.

– Липсва ми досадната ти физиономия – прошепва Мая накрая.

Ана се усмихва.

– Липсва ми отвратителният ти музикален вкус.

Долната устна на Мая потреперва.

– Просто се опитвам да те държа настрана от всичко. Не искам да се забъркваш в това.

Ана слага ръце върху раменете на Мая.

– Аз съм ти сестра. Колко по-забъркана бих могла да бъда?

Мая се взира продължително в нея, докато роговиците ѝ не започват да смъдят.

– Просто се опитвам да те предпазя.

– Ти цял живот се опитваш да ме предпазиш, но да ти кажа ли нещо? Грам не те бива! Очевидно си напълно fucked up [43] Сбъркан, прецакан (англ.). – Б. пр. в главата, така че според теб колко добре си се справила?