Фредрик Бакман - Бьорнстад

– Какво е това на пода? – пита брат ѝ.

Зъбите на Ана скърцат толкова силно, че татко го чува и прошепва:

– Те просто се страхуват, Ана, търсят си изкупителна жертва.

Ана иска да изкрещи. Иска да изкърти вратата на съседската къща, да скъса знамето и да изреве: „Защо тогава КЕВИН не е изкупителната жертва? А?“. Иска да извика толкова силно, че всичките ѝ съседи във Възвишението да я чуят. Да извика, че обича хокей. ОБИЧА хокей! Но е момиче, така че какво би станало, ако го каже на някое момче? То ще отвърне: „Аха? Ти си момиче и обичаш хокей? Окей! Тогава кой спечели купа „Стенли“ през 1983? А? Кой завърши седми в класирането по точки през 1994? А? Хайде, отговори, като обичаш хокей толкова много!“.

Момичета в Бьорнстад не могат да обичат хокей достатъчно. Най-добре изобщо да не го обичат. Понеже, ако харесват играта, значи са лесбийки, а ако харесват играчите, значи са курви. Ана иска да притисне проклетия си съсед до стената и да му каже, че съблекалнята, в която момчетата седят и разправят тъпите си вицове, се превръща в консерва, така че те зреят по-бавно, а една част изгниват отвътре. И нямат приятели момичета, нито в Бьорнстад има момичешки отбор, затова те се научават, че хокеят принадлежи само на тях, а треньорите им ги учат, че жените само ги „разсейват“. Затова за тях момичетата съществуват единствено заради секса. Иска да му каже как всички мъже в този град хвалят играчите, когато „воюват“ и „не се предават“, но никой не си прави труда да им обясни, че когато едно момиче каже не , това значи НЕ , мамка му! И проблемът с този шибан град не е, че момче е изнасилило момиче, а че всички се преструват, че това НЕ е станало! И сега останалите момчета ще си помислят, че стореното от Кевин е окей. Защото на никого не му дреме! Ана иска да се качи на покрива на къщата и да извика: „Не ви пука за Мая! Не ви пука и за Кевин! Защото за вас те не са хора, а просто стойности. И Кевин е по-ценен от Мая!“.

Толкова ѝ се иска. Но улицата е пуста, а Ана мълчи. И се мрази заради това.

– Какво е това на пода? – повтаря братът.

– Вода – отговаря Жанет.

Знае, че няма много ученици, които са наясно как могат да влязат вътре, когато е заключено, независимо дали алармата се е задействала, или не. Не знае дали човекът, който го е направил, е разчитал, че ще се измъкне, преди охраната да пристигне, или чисто и просто не му е пукало.

В първия си час за деня Жанет замества учителката в един от деветите класове. Вижда, че по ръцете на Закариас има боя. От него се носи остра миризма на почистващ препарат. В коридора има шкафче, на което вече не пише „КУРВА“, понеже той го е изчистил през нощта. Понеже знае какво е другите да те нараняват само защото могат. Понеже знае какво правят силните със слабите в този град.

Жанет не казва нищо на Закариас. Знае, че това е неговият тих бунт. Жанет не съобщава, че знае кой е влязъл в училището през нощта – и това е нейният тих бунт.

Таткото на Ана продължава да държи несръчно рамото ѝ, но когато влизат в къщата, тя се изплъзва изпод дланта му. Той гледа как дъщеря му отнася пушките в мазето. Вижда омразата ѝ. Ще си спомня, че в този момент си е помислил: „От всички мъже на света, които не искам да бъда, най-малко бих искал да бъда този, който е наранил най-добрата приятелка на това момиче“.

Когато едно дете се учи да ловува, то разбира, че в гората има два вида животни: хищници и тревопасни. Хищниците имат очи, разположени близо едно до друго и насочени напред, защото им се налага да се фокусират единствено върху плячката. Тревопасните имат раздалечени очи, разположени отстрани на главата, защото единственият им шанс за оцеляване е да успеят да видят приближаващия се отзад хищник.

Като малки Ана и Мая стояха с часове пред огледалото с метър в ръка и опитваха да преценят те от кои животни са.

Фрак седи в офиса си, хранителният магазин още не е отворен, но стаята е пълна. Мъжете вътре са дошли тук, защото не искат някой да ги види да се срещат в спортната зала. Изнервени и параноични са. Говорят за журналисти, които душат наоколо. Няколкократно използват думи като „отговорност“, обясняват на Фрак, че „трябва да овладеят ситуацията, преди нещата да са излезли извън контрол“. Това са спонсори и членове на ръководството, но днес, разбира се, те са преди всичко загрижени приятели, бащи и граждани. Всички просто искат най-доброто за града. За клуба. Всички просто искат да се знае истината. Разтревожен глас казва: „На всеки му е ясно... защо му е на Кевин да прави нещо такова? Разбира се, че е било доброволно, но после е съжалила. Само ако си бе останало между нас...“. Друг казва: „Но трябва да мислим и за двете семейства, естествено, естествено, естествено, момичето е изплашено. Те са просто деца… все пак. Но истината трябва да излезе наяве“. След края на срещата бащата на Кевин се изправя заедно с Фрак и двамата тръгват из града, чукат от врата на врата.