Андрей Гуляшки - Чудакът

— Има хляб в тебе! — поклати той побелялата си глава. — Римляните са казвали: «Орелът по нокътя се познава!» И туй е било умно. Истинският математик много мисли и малко изписва на листа, а любителят прави обратното… Ти какво мислиш да правиш, след като завършиш? Чувам, че се дипломираш и по инженерство?

— Да — рекох аз. — Завършвам и инженерство.

— Ако съчетаеш физиката и инженерството, от тебе може да излезе добър работник в областта на експерименталната физика. В такъв случай — той помълча, — в такъв случай ти би могъл да станеш след време мой асистент. Аз, например бих могъл да направя нещо от своя страна, за да вземеш за десетина години и научните степени, и доктората си, тоест в съкратени срокове. Без гратисчийство, разбира се. По честному!

— Моля ви се! — рекох. — Аз по-скоро бих станал основен учител, отколкото доктор хонорис по «втория» начин!

— Не се съмнявам! — рече той. — Истинските учени обикновено са честни люде. Аз съм прескочил пенсионния праг и много бих се радвал, ако на мое място дойде един достоен човек.

Аз му се поклоних и рекох:

— Благодаря!

— Е, нищо! — Той протегна ръка и ме потупа по рамото. — Взимам те под свое шефство и, бас държа, че в десет години ще направя от тебе доктор на математическите науки! Одобряваш ли?

— Одобрявам! — усмихнах се аз.

Той се понаведе към мен:

— Проучих вече нещичко от биографията ти. Зная, че си учителски син и че като ученик в н-ската гимназия си печатал някои неща в математическото списание.

— Дреболии! — рекох аз.

— Божията искра блесва най-напред в дреболиите! — рече той. Замисли се за някое време, после леко тръсна глава и посочи вратата: — Да вървим! Знаеш ли къде е «Видинска среща»! Не? Е, аз ще те заведа. Заведението е почтено, там се събират наши хора, математици. Искам да те представя. Ще хапнем малко пържена пъстърва и ще изпием по чаша новоселска гъмза. — Той се прокашля и с престорено строг глас заповяда: — Да вървим!

Във «Видинска среща» математиците имаха своя маса. Там заварихме двама професори, Иванов и Христакиев. Христакиев беше «светило», беше почетен член на няколко академии. Беше прехвърлил седемдесеттях.

Равнището на компанията беше високо, но аз не се чувствувах като в «небрано лозе». Но кой знае защо, въпреки похвалите на Дечев и благата усмивка на Христакиев, обхванало ме беше едно мрачно настроение. Новоселското вино не ми се услаждаше, не ме топлеше и благосклонното разположение на Христакиев. Утешаваше ме само чувството, че тази вечер бях излязъл извън релсите на «регулярността».

На другия ден, като че ли по някакво чудно стечение на обстоятелствата, снощната история се повтори, само че в деканата на МЕИ. Най-напред деканът професор Кирчев (с когото бяхме отдавна на «ти») ме похвали за статията в математическото списание, сетне ме хвана под ръка и ме заведе в лекционната зала. Помоли ме да му реша следната задача:

«При установен технологически режим един завод пуска средно 70 на сто продукция първо качество. Каква е вероятността, че от 1000 изделия числото на първокачествените изделия ще се намира между числата 652 и 760?»

Кирчев ми остави две таблици с означения на функции и отиде до прозореца да пуши.

Задачата реших за около 12 минути, включително времето, употребено за справки. Вероятността, че от 1000 изделия числото на първокачествените изделия ще се намира между числата 652 и 760 беше равна на 0,99945. Този тип задачи се решаваше върху принципа на Лапласовата интегрална теорема.

— На твоите години и аз решавах подобен сорт задачи за около 12–13 минути — усмихна се Кирчев. — Сега ги решавам за не по-малко от 15 минути! — въздъхна той. — А сигурно Айнщайн и Планк са ги иззобвали за по 2–3!

— Което съвсем не означава, че ние сме само 3–4 пъти по-малко гениални от тях! — засмях се аз.

— Защото принадлежим на различни мисловни светове! — каза той. — За техния свят нашите мерки и теглилки не важат. За съизмеримост не може и дума да става.

После той ме попита накъде възнамерявам да се насоча, след като завърша курса.

Повдигнах рамене.

Кирчев беше на външност нисък човек, с малко несъразмерно голяма глава и с още по-несъразмерно голямо чело. Той беше силно оплешивял, а кръглите му кестеняви очи поради някакъв каприз на природата изглеждаха винаги изненадани.

— Щом като нямаш предпочитание — рече той, ние ти предлагаме място на хоноруван преподавател по висша алгебра, като ще ти съдействуваме междувременно да взимаш в съкратени срокове първите три научни степени. Споразумението ще оформим с договор за десет години.