Чак Хоган: Заразата

— Много дълго и сериозно трябва да обмислим ситуацията тук, преди да натиснем бутона „Национална сигурност“. Никой не иска шибан тайфун за едното нищо.

— Не знаем дори с какво си имаме работа. Натиснем ли оня звънец, ще ни се изсипят тука бойците от Военновъздушна Отис и ще хвърлим в паника цялото източно крайбрежие.

— Ако все пак е бомба, изчакали са до последния възможен момент.

— Да гръмне на земята на САЩ, може би.

— Може да си играят на умрели замалко. Задържат радиото изключено. Да ни подмамят. Чакат медиите.

Един от мъжете четеше нещо на мобилния си телефон.

— Имам началните данни на полета от Тегел, в Берлин.

Надвика го друг:

— Искам някой от наземния в Германия, който шпрехен зе инглиш . Трябва да знаем дали са видели някаква подозрителна активност там, пробиви някакви. А, трябва ни и правилник на багажните им процедури.

Още един се разпореди:

— Провери плана на полета и прегледай списъка на пътниците. Всяко име, да, виж ги отново. Този път с правописни варианти.

— Така — заговори друг, който също четеше данни от мобилния си. — Пълна спецификация. Регистрационен номер на самолета N323RG. Боинг 777-200LR. Последният транзитен оглед е бил преди четири дни, в Атланта, Хартсфийлд. Подменен и износен плъзгач на обръщача на тръстера на левия двигател и износена втулка на десния. Отложен ремонт на зъб в ляв кърмови бордови задкрилен механизъм поради графика на полетите. Резолюция: получил е чист сертификат за изправност.

— 777 са нова партида, нали? От колко време са в експлоатация? Година или две?

— Максимален капацитет — триста и един. Този полет е двайсети. Сто деветдесет и един пътници, двама пилоти, девет души екипаж.

— Някои без билети? — Тоест малки деца.

— Не ми показва такива.

— Класическа тактика — каза експертът по тероризъм. — Създаваш объркване, предизвикваш първата реакция, печелиш публиката и взривяваш за максимален ефект.

— Ако е така, вече сме мъртви.

Спогледаха се неловко.

— Трябва да изтеглим спасителните екипи. Кой беше онзи тъпак там горе, дето тропаше по крилото?

Капитан Наваро ги изненада, пристъпвайки напред.

— Аз бях тъпакът.

— Хм. Добре. — Мъжът се окашля в шепата си. — Горе е само за поддържащия персонал, капитане. Правилникът на ФАА.

— Знам го.

— Е? Нещо поне видяхте ли?

— Нищо — отвърна Наваро. — Не видях нищо, не чух нищо. Всички сенници на прозорците са спуснати.

— Спуснати, казвате? Всички?

— Всички.

— Пробвахте ли надкрилния изход?

— Естествено.

— И?

— Беше залепнал.

— Залепнал? Невъзможно.

— Залепнал е — повтори капитан Наваро с повече търпение към тези петимата, отколкото бе проявявал към собствените си деца.

Старшият се отдръпна леко встрани, за да се обади по мобилния си. Капитан Наваро огледа останалите.

— Е, какво правим тук?

— Точно това чакаме да разберем.

— Чакате да разберете? Колко пътници имаме тук? Колко обаждания до 911 са направили?

Един от мъжете поклати глава.

— Нито едно мобилно обаждане на 911 от самолета досега.

— Все още? — удиви се Наваро.

Тъмният тип до него кимна.

— Нула обаждания за 191 души. Не е добре.

— Никак не е добре.

Капитан Наваро ги изгледа с изумление.

— Трябва да предприемем нещо и то веднага. Не ми трябва разрешение да награбя пожарникарска брадва и да започна да троша прозорци, когато там вътре издъхват хора. В самолета няма въздух.

След като приключи разговора си, старшият се върна.

— Карат горелката. Ще го режем.

Заливът Чезапийк, черен и кипнал в този късен час.

В остъкления вътрешен двор на главната къща, кацнала на живописна отвесна скала с изглед към залива, един мъж се беше излегнал в специално изработено медицинско кресло. Промишлените термостати, от които само в това помещение имаше три, поддържаха температура от 16,7° С. През дискретно вградените тонколони тихо се лееше „Пролетно тайнство“ на Стравински, за да приглушава неуморното шшт, шшт от помпата на хемодиализния апарат.

Дъхът излизаше от устата на мъжа на смътни облачета пара. Някой външен наблюдател сигурно щеше да повярва, че човекът е смъртник. Сигурно щеше да си помисли, че е свидетел на последните дни или седмици от, съдейки по разкошното и разпростряло се на седемнайсет акра имение, един впечатляващо успешен живот. Може би щеше да си отбележи дори иронията в това, че човек с такова очебийно богатство и положение среща същия край като последния бедняк.