Чак Хоган - Заразата

После тръгна нагоре по стъпалата, оставяйки Еф сам с Фет. Едрият изтребител на плъхове вдигна пистолета за гвоздеи от поставката.

— Къде намерихте този старец?

— Той ме намери — отвърна Еф.

— В много мазета съм бил покрай работата си. Оглеждам тук из тази малка работилница и си мисля: ето го единственият луд, чиято лудост всъщност е оправдана.

— Той не е луд.

— Показа ли ти това? — попита Фет. Отиде до лабораторната стъкленица с поразеното сърце, плуващо в течността. — Този човек държи сърцето на вампир, когото е убил, в подземната си оръжейна. Луд е отвсякъде. Но няма нищо. И аз съм си малко луд. — Клекна и опря лицето си в стъклото. — Пис, пис, коте… — Смукалото се изстреля към стъклото в опит да го достигне. Фет се изправи и се обърна към Еф с поглед, който сякаш говореше: „Можеш ли да го повярваш?“ — Всичко това ми идва малко повече, отколкото очаквах, като се събудих тази сутрин. — Насочи пистолета за гвоздеи към стъкленицата, после го отклони. Оръжието му харесваше. — Нещо против да го присвоя?

Еф поклати глава.

— Заповядай.

Еф се върна горе. Задържа се в коридора, като видя Сетракян със Зак в кухнята. Сетракян вдигна сребърна верижка от врата си — с ключа за подземната работилница — и с кривите си пръсти я надяна през главата на Зак. Окачи я на шията на единайсетгодишното момче, после го потупа по раменете.

— Защо го направи онова? — попита го Еф, след като останаха сами.

— Долу има много неща — бележници, писания — които трябва да се съхранят. Може да се окажат полезни за бъдещото поколение.

— Не се каниш да се върнеш?

— Взимам всички възможни предпазни мерки. — Сетракян се озърна наоколо, за да се увери, че са сами. — Моля да ме разбереш. Господаря притежава сила и бързина много повече от тези тромави нови вампири, които виждаме. Той е нещо повече от това, което изобщо някога ще проумеем. Живял е на тази земя от столетия. И все пак…

— И все пак е вампир.

— А вампирите наистина могат да бъдат унищожени. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да го изгорим. Да го уязвим и да го извлечем под убийственото за него слънце. Затова трябва да изчакаме утрото.

— Искам да отида веднага.

— Знам. Точно това иска и той.

— Той държи жена ми. Кели е там, където е, само по една причина — заради мен.

— Тук залогът ви е личен, докторе. И е неудържим. Но трябва да знаете, че ако той я е хванал, тя вече е превърната.

Еф поклати глава.

— Не е.

— Не го казвам, за да ви разгневя…

— Не е!

Сетракян кимна след кратко мълчание. Изчака Еф да се овладее.

— „Анонимни алкохолици“ направиха много за мен — каза Еф. — Но единственото, което не можах да извлека от това, е да приемам със спокойствие нещата, които не мога да променя.

— Аз съм същият — отвърна Сетракян. — Може би точно тази обща черта ни събра. Нашите цели се сливат идеално.

— Почти идеално — промълви Еф. — Защото само един от нас може да убие кучия син. И това ще съм аз.

Нора беше изчаквала нетърпеливо, за да говори с Еф. Нападна го веднага, щом се отдръпна от Сетракян, и го издърпа в банята на стареца.

— Недей — каза му.

— Недей какво?

— Да ме молиш за онова, за което ще ме молиш. — Умоляваше го с пламналите си кафяви очи. — Недей.

— Но аз трябва да…

— Уплашена съм до смърт, но съм спечелила мястото си до теб. Трябвам ти.

— Да. Трябваш ми тук. Да пазиш Зак. Освен това… един от нас трябва да остане. Да продължи. В случай, че… — Остави го неизказано. — Знам, че искам много от теб.

— Твърде много.

Еф не можеше да се откъсне от очите й.

— Трябва да я потърся.

— Знам.

— Исках само да знаеш…

— Няма нищо за обясняване — каза тя. — Но… радвам се, че го искаш.

Тогава той я придърпа към себе си в силна прегръдка. Ръката на Нора погали косата му на тила. Отдръпна се да го погледне, да каже още нещо, но вместо това го целуна. Беше целувка за довиждане, настояваща да се върне.

Разделиха се и той кимна, за да й покаже, че е разбрал.

Видя, че Зак ги гледа от коридора.

Еф не се опита да му обясни нищо в този момент. Да изостави красотата и добротата на това момче и усещането за безопасност на света на повърхността, за да слезе долу и да се изправи срещу един демон, бе най-неестественото нещо, което можеше да направи.

— Ще стоиш с Нора, нали? Ще поговорим, след като се върна.

Зак примижа по детински, като в самозащита. За него чувствата в този миг бяха прекалено силни и смущаващи.

— Като се върнеш откъде?