Чак Хоган - Заразата

Не си сам.

В този момент по стълбището към апартамента на Еф, на две стъпала зад Фет, Сетракян изведнъж се вкопчи в перилото. Рамото му се отпусна на стената. Заслепяваща болка прониза главата му и един глас — гнусен, зъл и скверен — изригна като бомба, взривена в пълна със зрители симфонична зала.

СЕТРАКЯН.

Фет се спря и погледна назад, но с присвити очи Сетракян му махна да продължи. Успя само да промълви шепнешком:

— Той е тук.

Очите на Нора помръкнаха. Ботушите на Фет затупаха нагоре към стълбищната площадка. Жената подкрепи Сетракян и го издърпа след Фет до вратата, а после и в жилището.

Фет налетя на първото тяло, което се изпречи на пътя му. Открито налитане, ниско и със захват. Паднаха и се превъртяха на пода. Измъкна се бързо и се присви в поза за бой срещу противника си, видял лицето на вампира — не ухилено, но с разтворена като в усмивка уста. Беше готов да се храни.

В този момент Фет зърна гиганта в другия край на стаята. Господаря с Еф в ръката му. Чудовищен и хипнотизиращ.

По-близкият вампир го връхлетя и го изтласка в кухнята към вратата на хладилника.

Нора нахлу вътре и успя да включи живачно-кварцовата лампа точно в мига, в който Боливар се хвърли към нея. Той изсъска без дъх и залитна назад. След това и тя видя Господаря, тила на извърнатата му надолу глава от тавана. Видя и Еф, ритащото му във въздуха тяло и със стисната в ръката на чудовището глава.

— Еф!

Сетракян нахлу с оголената си сабя. Замръзна за миг, като видя Господаря. Великана. Демона. Тук пред него, след толкова много години.

Сетракян размаха дългата сребърна сабя. Нора настъпи от другата страна и изтласка Боливар към предната стена на жилището. Господаря беше притиснат. Нападението над Еф в такова малко пространство се оказа огромна грешка.

Сърцето на Сетракян заби силно в гърдите му, когато насочи напред върха на оръжието си и се втурна към демона.

Монотонният звук се усили внезапно като взрив. Все едно нещо се взриви в главите на стареца, Нора, на Фет и на Еф. Парализираща ударна вълна, която накара стария мъж за миг да отстъпи назад… достатъчно дълго.

Стори му се, че видя тъмна усмивка, плъзнала като змия по лицето на Господаря. Гигантският вампир запокити Еф през стаята, тялото му се блъсна в отсрещната стена и той се свлече на пода. Господаря сграбчи Боливар под рамото с едната си дългопръста крива длан… и се хвърли през прозореца над Уорт стрийт.

Оглушителен трясък разтърси сградата и Господаря излетя навън сред дъжд от стъкло.

Сетракян се втурна срещу внезапно нахлулия вятър към рамката на прозореца с ръбестите останки от счупено стъкло. Три етажа по-долу стъкленият дъжд се сипеше на тротоара, заблестял под светлината на уличния фенер.

Господаря, с неговата свръхестествена бързина, вече бе прекосил улицата и изкачваше отсрещната сграда. С увисналия в свободната му ръка Боливар прехвърли горното перило и изчезна на по-високия покрив в нощта.

Сетракян отпусна за миг рамене, неспособен все още да осъзнае, че Господаря допреди миг бе в същата тази стая и бе избягал току-що. Сърцето му блъскаше в гърдите, готово да се пръсне.

— Хей… малко помощ!

Обърна се. Фет беше на пода, притиснал долу другия вампир, а лампата на Нора помагаше да задържи обездвижен паразита. Сетракян усети нов изблик на гняв и тръгна към тях, изпънал отстрани сабята си.

Фет го видя, че идва и облещи очи.

— Не! Чакай…

Сетракян замахна, острието посече през врата на вампира на сантиметри над ръцете на Фет. Изрита встрани обезглавеното тяло от гърдите на Фет, преди бялата кръв да стигне до кожата му.

Нора притича до Еф, свлечен на пода. Бузата му беше порязана, а очите разширени от ужас… но не изглеждаше превърнат.

Сетракян извади бързо сребърно огледало, за да го потвърди. Поднесе го пред лицето на Еф и не откри изкривяване. Нора светна с лампата в шията му. Нищо — никакъв пробив.

Помогна му да се вдигне и да седне. Еф се присви от болка при допира по дясната си ръка. Нора го докосна по брадичката под порязаната буза. Изпитваше нужда да го прегърне, но не искаше да го нарани повече.

— Какво стана?

— Кели е в ръцете му — каза Еф.

Еф отцепи по моста и навлезе в Куинс. В движение се опита да се свърже с Кели по мобилния на Джим.

Не звънна. Веднага се включи гласовата й поща.

„Здрасти, тук е Кели. Точно в момента нямам възможност да отговоря…“