Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

Една есен в професорската кухня се появи нов персонаж — изискан юноша от Изтока с презиме Казиев, нов съученик на Гоша. Семейството му чрез размяна или чрез някаква райизпълкомовска машинация се беше нанесло в освободен апартамент на четвъртия етаж в същата сграда — точно наполовина от професорския апартамент: другата половина беше преградена и с вход откъм главното стълбище, а новите обитатели можеха да ползват само задния вход.

Тук, на старомосковската уличка, отдавна обитавана от актьори, част от които вече бяха оставили известните си имена на мемориални плочи по околните сгради, обичаха екстравагантността. Новопристигналите бяха циркови артисти. Главата на семейството, именитият илюзионист Казиев, брутален човек от Изтока, се оказа номинална личност, защото само докара семейството си в новото жилище и се изнесе при приятелката си, девойка от кордебалета; маман, както наричаше майка си младият Казиев, беше асистентка на илюзорния илюзионист и щом свалеше златния си тоалет и червилото, няколко номера по-широко очертало тънките й устни, се превръщаше в мърмореща нервна блондинка със злобни и нещастни очи.

Но момчето беше прекрасно. Грубата мургавина на баща му при него беше смекчена до плътно персийско кафяво, смуглата матова кожа беше така опъната на челото и скулите му, че му стоеше като омаляла. Вече беше с висок мъжки ръст, но костите му още бяха тънки, а ръцете му с дълги пръсти изглеждаха чистокръвно царски, та погледнеше ли ги човек, изпитваше моментално желание да скрие собствените си ръце в джобовете…

Появата му в училището взриви цялата установена йерархия. Момичетата спряха да стрелкат с очи в различни посоки, поголовно влюбени в новия съученик, момчетата полагаха неимоверни усилия да притиснат в ъгъла новодошлия, но той победи, без да си мръдне пръста. Оказа се, че и той като родителите си е „циркаджия“. Тоест за разлика от нормалните ученици работеше, и то отдавна, пътуваше от време на време с цирка, умееше какво ли не в тази тайнствена професия и ходеше на училище само от време на време. А в циркова школа не искаше да влезе поради капризно желание да учи непременно в театралния институт, при това в някакъв специален клас за циркови режисьори, каквито се набираха веднъж на три години…

И така, той веднага остана без конкуренция и като се добави искрената му незаинтересованост от ролята на главен герой в класа, става ясно, че той получи по естествен път първото място, което почти не го интересуваше.

Единствената привилегия, която използва, беше привилегията да си избере приятелите. Той избра Гоша и почти се пресели в кухнята им.

Прекарваха дълги часове и в стаята на Гоша, някога проектирана за слугинска спалня, четяха и си говореха. Четеше Казиев, говореше Гоша.

Израснал сред книжовните камари на потомствено хуманитарното семейство, под влияние на случайно разположение на звездите или на книгите по рафтовете Гоша си беше изработил чудноват мироглед. Той се самоопределяше като християнски социалист, четеше Маркс и свети Августин Блажени и това странно съчетание го беше изпълнило със снобско високомерие.

Той се чувстваше посветен в собственоръчно създадения си орден и от глава до пети го изпълваше важността на самопосвещението.

Много от съучениците бяха минали през притегателния дом на Гоша, но той не набираше нито поддръжници, нито последователи.

Новият съученик Казиев изслуша заплетената и вдъхновена лекция по научен социализъм с непроницаем, но внимателен вид. Щом Гоша приключи, Казиев рече:

— Забавно… Но честно казано, не ме интересува умственото, интересува ме телесното. Умственото както и да е, но всичко това социално, обществено — изобщо не ме засяга, разбираш ли?

После си събу обувките, изправи се в тесния проход между дивана и стария гардероб и направи двойно салто.

И заявеното от Казиев, и неочакваното премятане не оставяха място за интелектуалните подвизи на Гоша. Всичко мигом бе затрупано с пръст.

— Аз, разбираш ли, от дете тренирам тялото си — обясни Казиев. — Например не бях пластичен. Но се понапънах и след време се разтегнах на китайски шпагат. Всичко мога с тялото си — той се погали по гърдите. — А тези твои теории за какво са — за стрелба по царя? За революции? Не, не ми е интересно… Сега ме канят за четири участия… еквилибристика, волтижировка и в две трупи с въздушна гимнастика. И това не ми е интересно. Гледал съм йога. Също не ме дърпа. Тялото ми иска нещо друго. Гледал съм китайски цирк. Там има нещо… — И с неочаквано моментно вдъхновение: — Чувствам, че при правилен подход човек би могъл да лети… Това трябва да е толкова просто, ами… както да спиш с жена. — И кисело добави: — Но не знам как…