Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Мартин Бек посочи папката с документите и добави:

— Тук има много разпити на мъже, попадали в лапите й. Казват, че просто се залепвала за някого и била ненаситна. Повечето от тях веднага изпадаха в ужас, особено женените, дето от време на време си поскитват. Познавала е куп подозрителни типове, дребни мошеници, джебчии, полугангстери и членове на разни банди, валутни спекуланти и прочие. Сам знаеш каква ни беше клиентелата тогава.

— Какво стана с мъжа й?

— Почувствувал се — и донякъде с право — скандализиран, сменил си името и станал шведски поданик. Запознал се с едно възпитано момиче от Стоксунд и се оженил за него. Създали две деца и до ден-днешен си живеят щастливи и доволни в една вила в Лидингьо. Алибито му беше непоклатимо като „Капитан Кесел“.

— Като какво?

— Виждаш ли, единственото, от което нищо не разбираш, са кораби — рече Мартин Бек вместо отговор. — Ако погледнеш тук в папката, ще разбереш откъде Стенстрьом е черпил идеите си.

Колберг последва съвета му.

— Господи! — възкликна той. — Не бях виждал по-пропаднала жена от тая. Кой е правил снимките?

— Един любител — фотограф, с отлично алиби и без достъп до „Рено“. Но за разлика от Стенстрьом добре е пласирал снимките си. Ако си спомняш, някога не бяхме наводнени с порнография както днес.

Поседяха известно време мълчаливо. Накрая Колберг се обади:

— Можеш ли сега да ми кажеш каква връзка има всичко това с убийството на Стенстрьом и още осем човека в един автобус шестнадесет години по-късно?

— Никаква — отвърна Мартин Бек. — Просто се връщаме отново към теорията с ненормалния убиец.

— Защо не е казал нищо… — започна Колберг и спря.

— Да. Сега всичко идва на мястото си — рече Мартин Бек. — Стенстрьом се е заел с неизяснени случаи. И понеже беше честолюбив, амбициозен и все още малко наивен, е избрал възможно най-трудното дело. Ако успееше да се справи с убийството на Тереза, нямаше да има равен на себе си. И никому нищо не е споменал, защото е знаел, че някои измежду нас ще му се подиграят. Казвайки на Хамар, че не иска да се захваща с отдавна отминали неща, той вече се е бил спрял именно на това дело. Когато Тереза Камарао е лежала в моргата, Стенстрьом е навършвал дванадесет години и едва ли се е докосвал до вестници. Затова е вярвал, че ще може да обхване случая съвсем обективно и е преровил още веднъж всичко това, дето го виждаш.

— И какво е открил?

— Нищо. Защото просто няма нищо за откриване. Всичко е проверено.

— Откъде знаеш?

Мартин Бек го погледна сериозно и отвърна:

— Зная. Защото и аз преди дванадесет години направих същия опит като него. И също не открих нищо. При това нямах на разположение Оса Торел, за да си правя сексуално-психологически експеримент като него. Още щом ми каза за нея, веднага разбрах с какво се е занимавал. Но съвсем забравих, че на теб случаят не ти е също така известен. Впрочем трябваше да загрея още когато видяхме снимките в бюрото му.

— Излиза, че е опитвал някакъв психологически метод, така ли?

— Да. Единственото, което му е оставало. Опитал се е да изследва реакциите на човек, който в някои отношения е приличал на Тереза. Има известна логика в това, особено ако вече си имаш такъв човек в къщи. Самото разследване е било изпипано до най-малките подробности. Оставало е само…

— Какво?

— Щях да кажа, да се попита някой ясновидец, но виждам, че друг умник вече го е сторил. Тук в документите го пише.

— Но всичко това съвсем не обяснява присъствието му в автобуса?

— Имаш право.

— И все пак смятам да проверя някои работи — реши Колберг.

— Добре. Няма да е лошо — съгласи се Мартин Бек.

Колберг издири Енрико Камарао, понастоящем вече Хенри Кам, закръглен мъж на средна възраст, който въздъхна и отправи нещастен поглед към русата си жена, явно от висшата класа, и тринадесетгодишния си син с прическа а ла Битълс и кадифено сако.

— Кога най-после ще намеря спокойствие? Сега през лятото нали идва един млад детектив и…

Колберг провери алибито му за вечерта на тринадесети ноември. Оказа се безупречно.

Потърси също и човека, който преди осемнадесет години беше направил снимките с Тереза. Откри го в затворническите килии на Лонгхолмен, един алкохолизиран стар разбойник, останал вече без зъби, който похотливо млясна насреща му и рече:

— Тереза ли? Дали си я спомням? Как не! Впрочем само преди няколко месеца тук идва едно ченге и…

Колберг изчете целия протокол, дума по дума. Отне му точно една седмица. Късно вечерта на осемнадесети декември 1967 довърши последната страница и погледна към жена си, която от няколко часа сладко си спеше, заровила тъмната си разчорлена глава във възглавницата. Лежеше по корем, подвила крак и изритала одеялото до кръста си. Чу скърцането на кушетката от хола, когато Оса Торел стана, за да пие вода в кухнята. Тя все още не можеше да спи както трябва.