Робин Шарма: Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

«Ти си много неблагодарен — казала старицата. — Все пак ще изпълня едно твое последно желание».

Питър се позамислил за секунда и бързо казал:

«Искам пак да съм ученик и да изживея живота си още веднъж».

После той пак потънал в дълбок сън и пак чул, че някой го вика и отворил очи. «Кой ли може да е този път?» — зачудил се той. Когато отворил очи, с огромна радост видял, че до леглото стои майка му. Тя била млада, здрава и лъчезарна. Питър разбрал, че необикновената жена от гората е изпълнила желанието му и се е върнал към предишния си живот.

«Побързай, Питър. Спиш прекалено много. Ако не станеш в същата минута, ще закъснееш за училище» — казала строго майка му. Питър веднага скочил от леглото и от този ден започнал да живее така, както искал. Изживял живот, пълен с удоволствия, радости и победи. А всичко това почнало, когато престанал да жертва настоящето в полза на бъдещето и заживял в настоящия момент.“

— Страхотна приказка — казах тихо аз.

— За съжаление, Джон, „Питър и вълшебната нишка“ е точно това — само приказка. За нас тук, в реалния свят, няма втори шанс за пълноценен живот. Днес е твоят шанс да се пробудиш и да осъзнаеш какъв дар е животът — преди да е станало много късно. Времето изтича през пръстите ти като ситен пясък. Нека днешният ден бъде решаващият момент в твоя живот, денят, когато веднъж завинаги си решил да насочиш цялото си внимание върху наистина важните за теб неща. Вземи решение да прекарваш повече време с онези, които придават смисъл на живота ти. Наслаждавай се на специалните моменти, на тяхната сила. Прави нещата, които винаги си искал да правиш. Изкачи планината, която винаги си искал да изкачиш, или се научи да свириш на тромпет. Танцувай под дъжда. Научи се да обичаш музиката, научи чужд език и разпали отново детския си възторг. Престани да отлагаш щастието за сметка на постижението. Наслаждавай се на пътуването. Защо не? Съживи духа си и започни да се грижиш за душата си. Това е пътят към Нирвана.

— Нирвана?

— Мъдреците от Шивана вярваха, че крайната точка в пътуването на истински просветлените души е една страна, наречена Нирвана. Всъщност тя не е страна в географския смисъл. Мъдреците вярваха, че Нирвана е състояние — състояние, надхвърлящо всичко, което са познали до този момент. В Нирвана всички неща са възможни. Там няма страдание, а танцът на живота се изпълнява с божествено съвършенство. Мъдреците смятаха, че когато стигнат до Нирвана, ще влязат в рая на Земята. Това беше крайната цел на живота им — отбеляза Джулиан и на лицето му се изписа сияйно, почти ангелско спокойствие.

— Всички ние сме тук поради някаква специална причина — продължи той с глас на пророк. — Отдай се на размисъл, открий какво е истинското ти призвание и как можеш да дадеш част от себе си на другите. Престани да бъдеш пленник на гравитацията. Запали днес искрата на живота си и нека тя гори с ярък пламък. Започни да прилагаш принципите и стратегиите, които споделих с теб. Бъди всичко, което можеш да бъдеш. Ще дойде време, когато и ти ще вкусиш плодовете на онази страна, наречена Нирвана.

— По какво ще позная, че съм достигнал състояние на просветление?

— Ще се появят дребни признаци, потвърждаващи приближаването му. Ще започнеш да забелязваш колко свещено е всичко около тебе — колко божествена е лунната светлина, колко примамливо е ясното синьо небе в горещ летен ден, как ухаят цветята и колко прекрасен е смехът на палавите малки деца в градината.

— Джулиан, обещавам ти, че времето, което прекара с мен, няма да е загубено. Ще посветя всички сили, за да живея според правилата на мъдреците от Шивана и ще изпълня обещанието си да споделя с други хора всичко, на което ме научи, за да имат и те полза от твоето учение. Говоря най-чистосърдечно. Честна дума — казах искрено аз и почувствах, че силно се вълнувам.

— Разпространявай богатото наследство на мъдреците сред хората около теб. Те бързо ще усетят ползата от него и ще подобрят качеството на живота си, както и ти ще подобриш качеството на своя. И помни, че трябва да се наслаждаваш на пътуването. Пътят е не по-малко приятен от целта.

Не казах нищо и Джулиан продължи:

— Йоги Раман беше голям разказвач, но има една история, която ми направи особено впечатление. Искаш ли да ти я разкажа?

— Абсолютно.

— Преди много години, в древна Индия, един махараджа искал да построи величествен паметник на жена си в знак на дълбоката си любов и признателност към нея. Този човек искал да издигне такава сграда, каквато дотогава никой в света не бил виждал, творение, което да трепти на лунната светлина и хората завинаги да му се възхищават. И така, всеки ден, тухла по тухла, работниците му се трудели под палещото индийско слънце. И с всеки изминат ден сградата придобивала форма и започвала малко по малко да прилича на паметник, на фар на любовта, издигащ се на фона на лазурното индийско небе. Всеки ден строежът напредвал по малко и накрая, след двайсет и две години, този дворец от чист мрамор бил завършен. Сещаш ли се за какво говоря?