— Не разбирам какво точно искаш да кажеш, Джулиан.
— Изживей детството на децата си — беше лаконичният отговор.
— Какво? — попитах аз, озадачен от очевидния парадокс.
— Малко неща съдържат повече смисъл от това да бъдеш част от детството на децата си. Какъв е смисълът да се изкачваш стъпка по стъпка към успеха, ако си пропуснал първите стъпки на собствените си деца? Каква е ползата да притежаваш най-голямата къща в квартала, ако не си отделил време да създадеш дом? Не е ли безполезно да си познат в цялата страна като най-страхотния адвокат, ако децата ти не познават баща си? — редеше Джулиан въпрос след въпрос с разтреперан от вълнение глас. — Знам го от собствен опит.
Последните му думи ме слисаха. Всичко, което знаех за Джулиан, беше, че като адвокат беше суперзвезда и прекарваше времето си в компанията на богатите и красивите. Неговите любовни авантюри със сексапилни манекенки бяха не по-малко легендарни от уменията му в съдебната зала. Как би могъл този бивш милионер и плейбой да знае какво е да си баща? Имаше ли изобщо някаква представа как всеки ден се борех да бъда едновременно добър баща и преуспяващ адвокат?
Но Джулиан сякаш прочете мислите ми.
— И аз знам нещо за радостта, която изпитват бащите — каза тихо той.
— Преди да напуснеш ринга и да се откажеш от практиката си, за мен ти винаги беше непоправим ерген, вечно преследван от жените.
— Преди да затъна в илюзиите на този бурен и екстравагантен стил на живот, с който бях толкова прочут, както знаеш, бях женен.
— Да.
Джулиан замълча за миг, също като дете, което се кани да разкрие своята най-съкровена тайна пред най-добрия си приятел.
— Онова, което не знаеш, е, че имах момиченце. То беше най-сладкото, най-нежното създание на света. По онова време много приличах на теб, такъв, какъвто беше, когато се запознахме: самоуверен, амбициозен и пълен с надежди. Притежавах всичко, което човек би могъл да си пожелае. Всички ми казваха, че имам блестящо бъдеще, изумително красива жена и прекрасна дъщеря. И точно когато животът ми изглеждаше съвършен, в един миг загубих всичко.
Сияещото лице на Джулиан помръкна за пръв път, откакто се беше върнал. Една сълза се плъзна по загорялата му буза и потъна в меката тъкан на рубиненочервената роба. Занемях, разтърсен от откровението на моя стар приятел.
— Не е нужно да ми разказваш повече, Джулиан — казах съчувствено и сложих ръка на рамото му, за да го успокоя.
— Но аз искам да ти разкажа, Джон. От всички хора, които познавах в предишния си живот, ти даваше най-големи надежди. Както ти казах, ти много ми напомняше за мен самия, когато бях по-млад. Пред теб и сега има много възможности. Но ако продължаваш да живееш по същия начин, ще те сполети катастрофа. Върнах се тук, за да ти покажа, че има толкова много чудеса, които чакат да ги откриеш и ти остават толкова много моменти, на които да се насладиш. Пияният шофьор, който уби дъщеричката ми през онзи слънчев октомврийски следобед, не отне само един скъпоценен живот — той отне два. След нейната смърт животът ми се разпадна. Започнах да прекарвам всяка минута в кантората, като глупаво се надявах, че адвокатската кариера може да излекува болката на разбитото сърце. Понякога дори оставах да спя на канапето в офиса, защото се страхувах да се върна вкъщи, където бяха погребани толкова много скъпи спомени. И докато кариерата ми процъфтяваше, вътрешният ми живот беше в трагично състояние. Жена ми, мой постоянен спътник още от университета, ме остави и при развода посочи като причина маниакалната ми отдаденост на работата — последната капка, която преля чашата на търпението й. Здравето ми се влоши и се завъртях във вихъра на скандалния живот, който водех, когато се запознахме. Вярно е, че имах всичко, което може да се купи с пари. Но срещу това продадох душата си, наистина я продадох — каза Джулиан със сподавен от вълнение глас.
— Значи, когато казваш „изживей детството на децата си“, всъщност ми казваш да намеря време да наблюдавам как те растат и разцъфтяват? Така ли?
— Дори днес, двайсет и седем години откакто тя ни напусна — водехме я на рождения ден на най-добрата й приятелка — бих дал всичко, само за да чуя пак смеха й или да си поиграем на криеница в градината. Как бих искал да я взема в ръце и нежно да галя златната й коса. Когато си отиде, тя отнесе със себе си част от сърцето ми. И въпреки че животът ми се изпълни с нов смисъл, откакто в Шивана намерих просветление и придобих умението да бъда свой собствен лидер, не минава ден, без да видя розовото личице на моето мило момиченце в безмълвния театър на съзнанието си. Ти имаш страхотни деца, Джон. Не пропускай най-важното заради дреболиите. Най-големият подарък, който можеш да дадеш на децата си, е да ги обичаш. Помъчи се да ги опознаеш отново. Покажи им, че за теб те са много по-важни от мимолетните награди на професионалната ти кариера. Много скоро те ще напуснат дома, за да изградят свой собствен живот и семейство. Тогава ще е прекалено късно. Времето ще е пропуснато.
Читать дальше