Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Всъщност имах предвид твоите най-съкровени мисли.

Двамата се захилихме като ученици в двора на училището.

— Е, добре, така да бъде. Ти винаги успяваш да се наложиш.

— Добре. Хайде да разгледаме част от нещата, които си направил днес. Вземи онзи лист на масичката и пиши — нареди Джулиан.

Имах чувството, че сега ще се случи нещо важно. За пръв път от години отделях време, през което да не правя нищо друго, освен да разсъждавам върху собствените си мисли и действия. Всичко това беше толкова странно и в същото време толкова интелигентно. В края на краищата как бих могъл да се надявам, че ще подобря себе си и живота си, ако не отделя време да помисля какво точно да подобря?

— Откъде да започна? — попитах аз.

— Започни от сутринта и премини през целия ден. Отбележи само най-важните моменти, защото трябва да ти разкажа още много неща, а и искам след малко да се върна към притчата на Йоги Раман.

— Добре. В 6.30 електронният ми петел изкукурига и ме събуди — пошегувах се аз.

— Бъди сериозен и продължавай нататък — каза твърдо Джулиан.

— Добре. Взех душ и се избръснах, закусих набързо и хукнах на работа.

— Какво правеше семейството ти?

— Всички спяха. Както и да е, щом стигнах в офиса, заварих клиента с час за седем и половина да ме чака от седем, и — о, ужас! — беше много ядосан!

— Каква беше твоята реакция?

— Не му се дадох. Какво друго можех да направя — да го оставя да ме малтретира?

— Хм. Добре. Какво се случи после?

— Ами ситуацията ставаше все по-лоша. Обадиха се от съда и ми казаха, че съдията Уайлдъбест иска да ме види в кабинета си и ако не съм там до десет минути, „ще хвърчат глави“. Спомняш си Уайлдъбест, нали? Точно ти му лепна прякора Звяра, след като те арестува за неуважение към съда, защото беше паркирал ферарито си на неговото място! — спомних си аз и избухнах в смях.

— Много ти се искаше да вмъкнеш и това в историята, нали? — отвърна Джулиан и в очите му за миг проблесна онова игриво пламъче, с което навремето толкова се славеше.

— Така или иначе, тръгнах към съда и там пак се скарах, този път с една чиновничка. Върнах се в офиса, където ме чакаха двайсет и седем телефонни съобщения, всички отбелязани като „спешни“. Да продължавам ли нататък?

— Да, моля те.

— На път за вкъщи Джени ми се обади по мобилния телефон и ме помоли да се отбия при майка й и да взема един от онези забележителни сладкиши, които са гордостта на тъща ми. Проблемът беше, че когато излязох от магистралата, попаднах в най-голямото задръстване, което съм виждал. И докато седях в колата на температура 40 градуса, се разтреперих от напрежение и от раздразнението, че губя още време.

— Каква беше реакцията ти?

— Почнах да сипя ругатни — казах аз напълно искрено. — Истината е, че крещях с пълен глас в колата. Искаш ли да знаеш какво точно?

— Струва ми се, че едва ли ще е нещо, което би подхранило градината на ума ми — отговори Джулиан с лека усмивка.

— Но може би ще послужи добре за наторяването й.

— Не, благодаря. Най-добре да спрем дотук. Сега само за миг разгледай как е минал денят ти. Очевидно в ретроспекция има поне няколко неща, които би направил по различен начин, ако имаше възможност.

— Очевидно.

— Например кои?

— Хм. Ами, първо, в един идеален свят щях да стана по-рано. За мен едва ли е много полезно непрекъснато да тичам. Бих искал сутрин да имам малко спокойствие и да започна деня без напрежение. Струва ми се, че техниката Сърцето на Розата, за която ми разказа, би била приятна. Също така наистина бих искал семейството ми да е на масата за закуска, дори само за купичка мюсли. Това би ме балансирало малко повече. Винаги имам чувството, че не прекарвам достатъчно време с Джени и децата.

— Но този свят наистина е идеален, както е идеален и животът ти. Ти наистина притежаваш способността да контролираш деня си. Притежаваш способността да мислиш добри мисли. Притежаваш способността да изживееш мечтите си! — отбеляза Джулиан, повишавайки глас.

— Съзнавам това. Започвам да усещам, че мога да се променя.

— Чудесно. Продължавай да размишляваш за деня си — нареди той.

— Е, иска ми се да не бях се разкрещял на клиента. Иска ми се да не се бях скарал с чиновничката в съда. И ми се иска да не бях сипал тези ругатни в задръстването.

— На задръстването не му пука, нали?

— Задръстването продължава най-невъзмутимо да си е задръстване — отбелязах аз.

— Струва ми се, сега вече разбираш силата на Ритуала на Личната медитация. Когато разгледаш как е минал денят и какви са били действията и мислите ти, поставяш критерий, с който да измерваш подобрението. Единственият начин да подобриш утрешния ден е като знаеш какво си сбъркал днес.