Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Няма нищо. Вече е забравено. Важното е просто да четеш и да продължаваш да четеш. Искаш ли да ти кажа нещо интересно?

— Какво?

— Няма да те обогати онова, което ти ще извлечеш от книгите — в крайна сметка онова, което книгите ще извлекат от теб, ще промени живота ти. Истината, Джон, е, че от книгите всъщност няма да научиш нищо ново.

— Наистина ли?

— Наистина. Книгите просто ще ти помогнат да видиш онова, което вече е в теб. Точно в това се състои просветлението. След всичките си пътувания и изследвания, установих, че всъщност съм се върнал в точката, от която започнах като дете. Но сега познавам себе си и всичко, което съм и мога да бъда.

— Значи Ритуалът на Изобилното знание се състои в това да четеш и да изследваш морето от информация в света?

— Отчасти. Засега чети по половин час на ден. Останалото ще дойде естествено — каза Джулиан с леко загадъчен глас.

— Добре. Какво представлява петият ритуал за лъчезарен живот?

— Това е Ритуалът на Личната медитация. Мъдреците бяха твърдо убедени в силата на вътрешното съзерцание. Времето, посветено на това да познаеш себе си, ще те свърже с едно измерение на твоята същност, което не си и подозирал, че притежаваш.

— Звучи много сложно.

— Всъщност идеята е съвсем практична. Всички ние крием дълбоко в себе си много способности. Ако отделим нужното време да ги познаем, ще ги разпалим. Но мълчаливото съзерцание ще ти донесе и нещо повече. Тази практика ще те направи по-силен, по-мъдър и ще ти даде повече вътрешно спокойствие. Този начин на употреба на ума носи големи награди.

— Идеята все още ми е малко неясна, Джулиан.

— Няма нищо страшно. Когато я чух за пръв път, и на мен ми беше чужда. По същността си личната медитация не е нищо друго, освен навика да мислиш.

— Но нали всички ние мислим? Не е ли това част от човешката ни същност?

— Е, повечето от нас наистина мислят. Проблемът е, че повечето хора мислят само колкото да оцелеят. Онова, за което става дума при този ритуал, е да мислиш, за да процъфтяваш. Когато прочетеш биографията на Бен Франклин, ще разбереш какво имам предвид. Всяка вечер, след ден, прекаран в продуктивна работа, той се усамотявал в някой спокоен ъгъл и размишлявал върху събитията от деня. Разглеждал всичките си действия и преценявал дали са позитивни и конструктивни, или негативни и съответно трябва да бъдат коригирани. Като знаел ясно къде е сбъркал през деня, той можел да предприеме незабавни мерки, за да се усъвършенства и да напредва по пътя към себевладеенето. Мъдреците правеха същото. Всяка вечер те се усамотяваха в колибите, покрити с ароматни розови цветове и потъваха в дълбока медитация. Йоги Раман дори записваше всички събития от деня на хартия.

— Какво по-точно записваше? — попитах аз.

— Първо, правеше списък на всичките си действия — утринния си тоалет, взаимодействията си с другите мъдреци, обиколките из гората в търсене на дърва за горене и прясна храна. Интересното е, че записваше и всичко, което си е мислил през деня.

— Не е ли много трудно? Аз не мога да си спомня какво съм си помислил преди пет минути, да не говорим какво съм си помислил преди дванайсет часа.

— Не е трудно, ако практикуваш този ритуал ежедневно. Разбираш ли, всеки може да постигне резултатите, които постигнах аз. Всеки. Истинският проблем е, че прекалено много хора страдат от ужасната болест, известна като „търсене на извинение“.

— Струва ми се, че и аз отдавна съм се заразил от нея — казах, като много добре разбирах за какво ми говори моят мъдър приятел.

— Престани да търсиш извинения и просто го направи! — възкликна Джулиан и в гласа му усетих дълбоко убеждение.

— Какво да направя?

— Отдели време да мислиш. Създай си навика редовно да се самоанализираш. Йоги Раман записваше всичките си действия и мисли в една колонка, а срещу нея оценката си за всяко действие и всяка мисъл. Той се изправяше пред собствените си действия и мисли, записани на хартия, и си задаваше въпроса дали те в основата си са позитивни. Ако бяха позитивни, решаваше, че трябва да продължи да им отделя скъпоценната си енергия, тъй като след време ще му донесат огромни дивиденти.

— А ако са били негативни?

— В такъв случай разработваше ясен план на действие, за да се освободи от тях.

— Струва ми се, че един пример би ми помогнал.

— Може ли да е нещо лично? — попита Джулиан.

— Разбира се. С удоволствие ще науча някоя от най-съкровените ти мисли — отвърнах аз.