Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

— Вече ти казах: да твърдиш, че нямаш време да работиш върху себе си, независимо дали това означава да усъвършенстваш ума си или да подхранваш духа си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш за бензин, защото си много зает да караш. В крайна сметка ще си получиш заслуженото.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Как така?

— Нека ти го обясня по друг начин. Ти много приличаш на технически съвършена спортна кола, която струва милиони долари; добре регулирана, свръхмодерна машина.

— О, благодаря ти, Джулиан.

— Умът ти е най-голямото чудо във Вселената, а тялото ти е способно на изумителни подвизи.

— Приемам го.

— Като знаеш стойността на тази технически съвършена спортна машина, струваща милиони долари, разумно ли е да я караш с пълна газ всяка минута ден след ден, без да направиш почивка, за да може двигателят да изстине?

— Не, разбира се.

— Е, защо тогава да не отделяш малко време всеки ден, за да направиш почивка или да си отдъхнеш? Защо да не отделиш необходимото време, за да охладиш един такъв свръхсъвършен двигател като ума си? Разбираш ли какво искам да кажа? Няма нищо по-важно от това да отделиш необходимото време, за да обновиш самия себе си. И колкото и да е иронично, ако в напрегнатия си график намериш време за самоусъвършенстване и лично обогатяване, ефективността ти драматично ще се подобри, когато пак се върнеш към него.

— Един час дневно в продължение на трийсет дни, това ли е всичко?

— Това е магическата формула, която търсех през цялото време. Когато бях на върха на славата си, сигурно бих платил няколко милиона долара, за да я науча. Нямах представа, че тя е безплатна, както е безплатно всяко безценно познание. Но наред с това трябва да бъдеш дисциплиниран и ежедневно да прилагаш стратегиите, от които се състои формулата, с дълбоко убеждение в стойността им. Те не са средство да позакърпиш набързо нещата. Заемеш ли се веднъж с тях, трябва да си готов да ги следваш дълго време.

— Какво имаш предвид?

— Ако прекарваш един час на ден, за да се погрижиш за себе си, със сигурност ще постигнеш драматични резултати след трийсет дни — стига да правиш нещата така, както трябва. За изграждането на един нов навик е нужен около месец. След този период стратегиите и техниките, които ще научиш, се превръщат във втора природа. Ключът е, че трябва да продължаваш да ги практикуваш всеки ден, ако искаш да запазиш резултатите.

— Звучи ми логично — съгласих се аз. Джулиан несъмнено беше открил извора на личната жизненост и вътрешно спокойствие в собствения си живот. Всъщност трансформацията му от болен стар адвокат в лъчезарен енергичен философ беше истинско чудо. В този момент реших да посветя един час на ден, за да изпълнявам техниките и правилата, които ми предстоеше да чуя. Реших да се опитам да поработя върху себе си, преди да се мъча да променям другите, какъвто навик имах. Може би и аз щях да претърпя „Мантълоподобна трансформация“. Струваше си да опитам.

През тази нощ научих нещо, което Джулиан наричаше „десетте ритуала за лъчезарен живот“. Някои от тях изискваха известно съсредоточаване от моя страна. Други можеха да се изпълняват без усилие. Всички звучаха интригуващо и многообещаващо за изключителните неща, които ме очакваха.

— Мъдреците наричат първата стратегия „Ритуал на Уединението“. Той не изисква нищо друго, освен да включиш в ежедневния си график задължителен период на спокойствие.

— И какво по-точно представлява този период на спокойствие?

— Това е някакъв период от време — от петнайсет до петдесет минути — през който изследваш лечебната сила на мълчанието и постепенно разбираш кой точно си ти — обясни Джулиан.

— Нещо като задължителна почивка за прегрелия ми двигател? — попитах аз с лека усмивка.

— Съвсем точно определение. Бил ли си някога на дълъг път със семейството си?

— Разбира се. Всяко лято пътуваме с кола до къщата на родителите на Джени.

— Хубаво. Спирате ли за почивка по пътя?

— Да. За да хапнем или, ако ми се приспи, дремвам за малко, след като в продължение на шест часа съм слушал как децата се карат на задната седалка.

— Добре. Разглеждай Ритуала на Уединението като един вид спиране по пътя за почивка на душата. Целта му е самообновяване, а това се постига, като прекараш известно време сам и се обгърнеш с красивото наметало на мълчанието.

— Какво толкова особено има в мълчанието?

— Уединението и спокойствието те свързват с твоя източник на креативна енергия и освобождават безграничната интелигентност на вселената. Разбираш ли, Джон, умът е като езеро. В нашия хаотичен свят умовете на повечето хора никога не намират спокойствие. Ние вечно сме обзети от някакви вътрешни вълнения. Но ако просто спреш за малко и прекараш спокойно известно време всеки ден, езерото на ума става гладко като стъкло. Това вътрешно спокойствие носи със себе си истински богатства, включително дълбоко чувство за благополучие, вътрешен мир и безгранична енергия. Дори ще спиш по-добре и ще си възвърнеш чувството за равновесие в ежедневната си работа.