— С други думи, трябва да променя себе си, преди да променя живота си?
— Да. Напомня ми една история, която разказваше моят любим професор в Харвард. Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.
Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парченца. „Хайде, синко, сглоби пак картинката от тези парченца“ — казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете спокойно вестника. За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо. Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало: „Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото“.
— Каква хубава история.
— Най-мъдрите хора, които познавам — от мъдреците от Шивана до професорите ми в Харвард — като че ли до един знаеха ключовата формула на щастието.
— Моля те, продължавай — подканих го малко нетърпеливо аз.
— Тя се състои точно в онова, което вече споменах: щастието идва чрез непрекъснатото осъществяване на някаква достойна цел. Когато вършиш онова, което наистина обичаш, непременно ще намериш дълбоко удовлетворение.
— Ако щастието идва при всеки, който просто върши любимото си нещо, защо толкова много хора са нещастни?
— Логичен въпрос, Джон. Да правиш каквото обичаш, независимо дали това означава да се откажеш от сегашната си работа, за да станеш актьор, или да отделяш по-малко време за несъществените неща, за да имаш време за други, които са по-важни, е нужна много смелост. Налага се да излезеш от зоната на личното удобство, а всяка промяна отначало е малко неудобна. Тя крие и известни рискове. Но като оставим тези неща настрана, това е най-сигурният начин да живееш щастливо.
— И как по-точно човек изгражда смелостта си?
— По същия начин, както в историята, която ти разказах: щом веднъж сглобиш себе си, твоят свят отива на мястото си. Щом овладееш ума, тялото и характера си, щастието и изобилието по някакъв магически начин влизат в живота ти. Но трябва да отделяш известно време всеки ден за работа върху себе си, дори да е само десет-петнайсет минути.
— А какво символизира триметровият четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо от притчата на Йоги Раман?
— Нашият едър приятел ще ти напомня непрестанно за силата на кайдзен , което на японски означава постоянно развитие и разширяване на съзнанието.
Само за няколко часа Джулиан разкри пред мен най-могъщата — и най-изумителната — информация, която бях чувал през живота си. Научих за магията на собствения си ум и заровеното в него съкровище от потенциални възможности. Научих изключително практични техники за успокояване на ума и фокусиране на силата му върху постигането на желанията и мечтите. Научих колко е важно да имам определена мисия в живота, както и да си поставям ясни цели във всеки аспект на моя личен, професионален и духовен свят. А ето, че сега ми показа и вечния принцип на себевладеенето: кайдзен .
— Как мога да практикувам изкуството на кайдзен?
— Ще ти дам десет древни, но високоефективни ритуали, които ще те отведат далече по пътя на себевладеенето. Ако ги прилагаш ежедневно и с вяра в ползата от тях, ще забележиш учудващи резултати само след месец. Ако продължаваш да ги прилагаш и те станат част от нормалния ти живот, за да се превърнат постепенно в навици, непременно ще постигнеш състояние на съвършено здраве, безгранична енергия, неотслабващо щастие и вътрешно спокойствие. В крайна сметка ще постигнеш божествената си съдба — защото това е твое рождено право.
Йоги Раман ми подари десетте ритуала с дълбоко убеждение в тяхната, както се изрази, „изключителност“, и сигурно ще се съгласиш, че аз съм живо доказателство за силата им. Просто те моля да чуеш какво имам да кажа и сам да прецениш резултатите.
— Резултати, които ще променят живота ми само за трийсет дни? — попитах недоверчиво.
— Да. Quid pro quo, или цената, която трябва да платиш, е да отделяш поне един час дневно в продължение на трийсет дни, за да практикуваш стратегиите, които ще ти дам. Това е всичко — да инвестираш в себе си. И моля те, не ми казвай, че нямаш време.
— Наистина нямам — отвърнах искрено аз. — Практиката ми процъфтява. Не мога да отделя десет минути за себе си, какво остава за цял час, Джулиан.
Читать дальше