Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Въпросът ми зарадва Джулиан.

— Виждам, че ти е интересно и това ме вдъхновява, Джон. Ентусиазмът е един от най-важните елементи на успешния живот и се радвам, че все още не си го изгубил в ни най-малка степен. Вече ти казах, че през главата на всеки от нас минават средно шейсет хиляди мисли на ден. Когато запишеш желанията и целите си на лист хартия, изпращаш червен сигнал на подсъзнанието си, че тези мисли са далеч по-важни от останалите 59,999. Тогава умът ти, също като управляема ракета, започва да търси всички възможности за осъществяване на съдбата ти. Всъщност това е съвсем научен процес. Повечето от нас обаче просто не го съзнават.

— Имам колеги, които много държат на поставянето на цели. Дори, като си помисля сега, те са финансово най-преуспелите хора, които познавам. Но едва ли са и най-балансираните — отбелязах аз.

— Може би не си поставят подходящи цели. Виждаш ли, Джон, животът ти дава в голяма степен онова, което искаш от него. Повечето хора искат да се чувстват по-добре, да имат повече енергия и да получават по-голямо удовлетворение. Въпреки това, ако ги попиташ какво точно искат, те нямат отговор. Променяш живота си в момента, в който си поставиш цели и започнеш да търсиш своята дхарма — каза Джулиан, а в очите му прочетох истината на тези думи. — Случвало ли ти се е да се запознаеш с човек със странно име и после да забележиш как същото име изведнъж започва да се появява навсякъде: във вестниците, по телевизията и в офиса? Или да развиеш интерес към нещо ново, например определена техника за риболов, и после да забележиш, че където и да отидеш, все ще чуеш нещо точно за тази техника. Това е само една илюстрация на вечния принцип, който Йоги Раман нарича джорики. По-късно научих, че думата означава „съсредоточен дух“. Насочи всеки грам умствена енергия върху задачата да откриеш самия себе си. Научи какво правиш най-добре и от какво си щастлив. Сега практикуваш право, но може би е трябвало да станеш учител, като знам колко търпелив си с децата и колко ги обичаш. Възможно е да си неосъществил се художник или скулптор. Намери твоята страст, каквато и да е тя, и я следвай.

— Като се замисля наистина върху тези неща, би било тъжно да си умра, без да разбера дали притежавам някакъв особен талант, който би отключил скритите ми способности и би помогнал на другите — дори да е съвсем малко — казах аз.

— Така е. Ето защо от този момент нататък трябва да съзнаваш ясно целта в живота си. Събуди съзнанието си за изобилието от възможности около теб. Радвай се повече на живота. Човешкият мозък е най-съвършеният филтър в света. Ако го използваш правилно, той отсява онова, което не е важно за теб, и ти дава само информацията, която ти е нужна в този момент. Дори сега, докато двамата с теб седим в тази стая, около нас се случват стотици, хиляди неща, на които не обръщаме внимание. Чуй смеха на влюбените, които се разхождат по кея, погледни златната рибка в аквариума зад теб, усети хладния въздух, излизащ от климатика, вслушай се в ударите на собственото си сърце. Щом реша да насоча вниманието върху ударите на сърцето си, започвам да забелязвам ритъма и особеностите му. По същия начин, ако решиш да съсредоточиш ума си върху основните цели в живота си, той ще започне да отсява маловажното и да се фокусира само върху важното.

— Право да ти кажа, струва ми се, че е време да открия каква е целта ми — отговорих аз. — Не ме разбирай погрешно, в живота ми има много хубави неща. Но той не ми носи толкова удовлетворение, колкото според мен е възможно да постигна. Ако днес напусна този свят, едва ли бих могъл да кажа, че съм допринесъл с нещо особено за него.

— И как се чувстваш?

— Потиснат — отвърнах съвсем искрено. — Знам, че имам талант. Всъщност на младини бях доста добър художник. Това беше преди адвокатската професия да ме примами с перспективата за по-голяма сигурност в живота.

— Искал ли си някога да се занимаваш професионално с рисуване?

— Не съм се замислял много по този въпрос. Но ще ти кажа нещо. Когато рисувах, се чувствах като в рая.

— Рисуването напълно те поглъщаше, нали?

— Абсолютно. Когато рисувах в студиото, губех представа за времето. Потъвах изцяло в платното. За мен това беше истинско освобождаване. Струваше ми се, че съм излязъл извън времето и се намирам в друго измерение.

— Джон, именно това е силата на концентрацията върху нещо, което обичаш. Гьоте твърди, че „онова, което обичаме, ни определя и оформя“. Може би твоята дхарма е да разведриш света с прекрасни картини. Започни всеки ден да прекарваш поне малко време в рисуване.