Робин Шарма - Монахът, който продаде своето ферари (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Помислих върху тези думи и обещах съвсем искрено на Джулиан, че приемам задачата. Той кимна и разпалено продължи:

— Красотата на цялото упражнение е, че като се стремиш да подобриш живота на другите, твоят собствен живот ще се издигне до най-високото си измерение. Тази истина се основава на една древна система за необикновен живот.

— Целият съм в слух.

— В основни линии мъдреците от Хималаите следват едно просто правило в живота си: онзи, който служи най-много на другите, ще пожъне най-много — емоционално, физически, умствено и духовно. Това е пътят към вътрешното спокойствие и външната реализация.

Някъде бях чел, че хората, които изучават другите, са мъдри, но онези, които изучават себе си, са просветлени. Сега може би за пръв път виждах човек, който наистина познава себе си, може би дори висшия си аз. С аскетичното си облекло, с полуусмивката на млад Буда и с изчистеното си от бръчки лице Джулиан Мантъл като че ли притежаваше всичко: идеално здраве, щастие и пълна сигурност за ролята си в калейдоскопа на Вселената. Въпреки че не притежаваше нищо.

— И така, стигаме до фара — продължи Джулиан, без да се отклонява от темата.

— Точно се чудех как се вписва фарът в притчата на Йоги Раман.

— Ще се опитам да обясня — отвърна той с глас по-скоро на ерудиран професор, отколкото бивш адвокат и настоящ монах, отхвърлил света на удоволствията. — Вече знаеш, че умът е като плодородна градина и за да процъфтява, трябва всеки ден да се грижиш за него. Никога не позволявай на нечистите мисли и действия да завладеят градината на ума ти. Стой на стража пред вратата на ума си. Поддържай го здрав и силен — той ще извърши чудеса в живота ти, ако само му позволиш.

Както ти казах, в средата на градината се издига прекрасен фар. Този символ трябва да ти напомни още един древен принцип за просветлен живот: целта на живота е живот с цел . Онези, които са наистина просветлени, знаят какво искат от живота емоционално, материално, физически и духовно. Ясно определените приоритети и цели за всеки аспект от живота ти ще изпълняват ролята на фара, който ти показва посоката и ти предлага убежище, когато морето е бурно. Разбери, Джон, всеки може да промени коренно живота си, ако промени коренно посоката, в която се движи. Но ако изобщо не знаеш накъде си тръгнал, по какво ще разбереш кога си пристигнал?

Джулиан ме върна към времето, когато Йоги Раман анализирал с него този принцип. Спомняше си точните думи на мъдреца. „Животът е чудно нещо — отбелязал Йоги Раман. — Човек би си помислил, че колкото по-малко работи, толкова по-щастлив ще се чувства. Но истинският източник на щастието може да се опише само с една дума: постижение . Постигаш трайно щастие чрез непрекъсната работа, за да изпълниш задачите, които сам си поставил пред себе си, и напредваш уверено към целта на живота си. Това е ключът, чрез който ще разпалиш вътрешния огън, скрит в теб. Разбирам — възможно е да ти се стори доста иронично да пропътуваш хиляди мили от твоето общество, където постижението се цени над всичко друго, за да говориш с неколцина мистични мъдреци, които живеят високо в Хималаите, само за да научиш, че другата вечна тайна на щастието се крие в постижението, но това е така“.

— Монаси работохолици? — пошегувах се аз.

— Точно обратното. Мъдреците бяха изключително продуктивни хора, но тяхната продуктивност не беше свързана с някаква трескава дейност. Тя по-скоро беше спокойна, фокусирана, дзен продуктивност.

— Как така?

— Те правеха всичко с цел. Въпреки че бяха откъснати от съвременния свят и водеха високо духовен живот, те бяха и високоефективни. Едни работеха върху философски трудове, други създаваха приказни многопластови поеми, които изправяха ума им пред интелектуални предизвикателства и стимулираха креативността им. Трети прекарваха времето си в мълчанието на пълното съзерцание и приличаха на осветени статуи, замръзнали в древната лотосова поза. Мъдреците от Шивана не губеха време. Колективното им съзнание им казваше, че животът им има цел и техен дълг е да я постигнат. Йоги Раман ми го обясни така: „Тук в Шивана, където времето като че ли е спряло, сигурно се чудиш от какво изобщо имат нужда група скромни мъдреци, които не притежават нищо, и какво се надяват да постигнат. Но постижението не трябва да бъде непременно материално. Моите лични цели са да постигна вътрешно спокойствие, себевладеене и просветление. Ако не успея да ги осъществя до края на живота си, в предсмъртния си час несъмнено ще се чувствам неудовлетворен и нереализиран“.