E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Няма да се видя с нея никога повече - каза той категорично и от хладния му тон ми стана ясно, че това е окончателно взето решение. - Най-накрая тя проумя какви са чувствата ми.

- Какво означава това? - Замигах.

Той прокара ръка през косата си. Изнервен, уморен и безмълвен. Опитах да подходя от друг ъгъл.

- Защо отиде да говориш с нея, а с мен не можа?

- Защото ти бях ядосан. И съм ти ядосан и сега.

- Сериозно? Добре, че ми каза! - озъбих се саркастично. - Е, в момента пък аз съм ти ядосана. За това, че беше толкова студен и безчувствен вчера, когато имах нужда от теб. За това, че каза, че съм забременяла нарочно, а това изобщо не е така. За това, че ме предаде! - Едва успях потисна напиращите сълзи.

Гледаше ме, сякаш му бях ударила шамар. Преглътнах. „Успокой се, Анастейжа!“

- Трябваше да следя по-внимателно датите за инжекциите, но не го направих, и не беше нарочно. Тази бременност е шок и за мен. - Говорех така, че да върна поне някаква форма на цивилизован разговор. - Твърде е възможно инжекцията да не е хванала и по принцип да е била неефективна.

Той ме гледаше мълчаливо.

- А вчера ти наистина прекрачи всички граници - прошепнах и пак усетих как гневът ми кипва. - Бездруго ми се бяха струпали доста неща през последните седмици.

- Ти наистина прецака нещата преди три или четири седмици. Или когато там си забравила за инжекцията.

- Опази боже от перфекционисти като теб.

„О, спри, спри, спри!“

- Добро представление, госпожо Грей. Перфектно дори - прошепна той.

- Е, мога само да се радвам, че въпреки бременността си мога да ви забавлявам.

Той ме погледна с празен поглед и каза:

- Трябва да се изкъпя.

- Осигурила съм ти достатъчно място на сцената.

- Да, превъзходно представление - каза тихо той и пристъпи напред, а аз моментално отстъпих назад.

-Не!

- Мразя, когато не ми позволяваш да те докосвам.

- Каква ирония!

- Не разрешихме проблемите, нали? - каза той и присви очи.

- Не. Единственото решено е, че се изнасям от тази спалня.

Очите му пламнаха.

- Тя не означава нищо за мен.

- Освен в случаите, когато имаш нужда от нея.

- Нямам нужда от нея, а от теб!

- Вчера не се нуждаеше от нея! Тази жена е ужасна, Крисчън!

- Тя не е в живота ми.

- Ще ми се да можех да ти вярвам.

- Мамка му, Ана!

- Остави ме да се облека.

Той въздъхна, прокара ръка през косата си и каза с глух глас:

- Е, до довечера.

И за миг ми се прииска да го прегърна, да го успокоя... Но не го направих. Той се обърна и влезе в банята. Стоях като препарирана, докато той затваряше вратата.

Тръшнах се на леглото. Успях да удържа сълзите, да оживея след виковете, не убих никого, не се поддадох на сексапила му

- и да, определено заслужавах медал, но истината беше, че се чувствах ужасно зле. Не бяхме стигнали доникъде. Бяхме на ръба, бракът ни беше поставен на карта. Защо? Защо не можеше да проумее, че е постъпил като пълен задник, като е отишъл при онази жена? И какво искаше да каже с това, че никога няма да я види отново? Как по дяволите можеш да повярвам в това? Погледнах часовника - осем и половина. По дяволите! Не исках да закъснявам. Поех дълбоко дъх.

- Втори тур завърши с шах, мат и пат, Точице - прошепнах навела глава към корема си. - Татко ти може и да се окаже изгубена кауза, но се надявам да не се стигне дотам. Защо, защо дойде токова рано, Точице? Нещата тъкмо тръгваха на добре. - Устните ми затрепериха, но поех дълбоко дъх и се опитах да овладея всички бушуващи емоции.

- Хайде да вървим и да сритаме няколко задника в офиса -казах й.

Не му казах довиждане. Все още беше под душа, когато излязохме със Сойър. Докато пътувахме, гледах през затъмнените прозорци; цялото ми самообладание ме напусна. Сивото надвиснало небе отразяваше точно настроението ми и нагнетяваше в мен чувството за обреченост, за нещо по-лошо, което предстои. Не бяхме обелили и дума за бебето. Бяха минали по-малко от двайсет и четири часа, откакто разбрах, и все още не бях асимилирала дори факта, че То-чицата съществува. А той бе имал много по-малко време.

- Той не знае дори името ти. - Погалих корема си и избърсах сълзите си.

- Пристигнахме, госпожо Грей - каза Сойър и ме стресна.

- О, благодаря, Сойър.

- Ще изтичам до деликатесния, госпожо. Искате ли да ви донеса нещо?

- Не, благодаря. Не съм гладна.

Хана беше приготвила латето ми. Помирисах го и ми се догади.

- Мо-може ли чай? - казах сконфузено. Знаех си, че има обяснима причина да не харесвам кафе. „Господи, смърди ужасно!“