E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Мислиш, че бих ти изневерил? - Сега вече го удари и на морал!

- Не мисля, а знам, че точно това си направил! - Ръмжах като пума. - Отишъл си и си й казал какво безгръбначно мекотело си и докъде ти стига смелостта.

- Безгръбначно мекотело? Това ли мислиш за мен? - Очите му лумнаха.

- Крисчън, видях съобщението. Това знам.

- Това съобщение за теб ли беше? - сопна се той.

- Истината е, че го видях, когато телефонът ти падна от сакото, докато те събличах, понеже беше прекалено пиян да се съблечеш сам. Имаш ли представа колко много ме нарани? Това, че си отишъл да се видиш с тази жена!

Той пребледня, но аз вече не можех да се спра. Кучката в мен не спираше да лае.

- Помниш ли снощи? Помниш ли какво каза, когато се прибра?

Той ме гледаше с празни очи, лицето му бе застинало.

- Е, оказа се прав. Определено избирам беззащитното си бебе пред теб. Това правят родителите. Това е трябвало да направи майка ти за теб. И съжалявам, че не го е направила, защото ако беше така, сега нямаше да водим този разговор. Но ти си голям мъж. Време ти е да влезеш в шибаната реалност и да спреш да се държиш като неуравновесен разлигавен пубер. Може и да не си щастлив от факта, че чакам дете, аз самата не съм в екстаз, като се има предвид, че идва доста рано и че ти му даваш една много яка и топла бащинска прегръдка за добре дошъл. Това е твоята плът, твоята кръв. Но или ще го направиш с мен, или ще аз ще го направя сама. Решението е твое. И докато седиш и се самосъжа-ляваш и самопрезираш, аз отивам на работа. И когато се върна, ще си взема нещата и ще се преместя на горния етаж.

Това го шокира.

- Сега, ако ме извиниш, бих желала да се облека. - Едва дишах.

Той бавно отстъпи крачка назад и прошепна:

- Това ли наистина искаш?

- Вече не знам какво искам. - Гласът ми прозвуча като неговия. Трябваше да положа огромни усилия, да събера цялата си воля, за да се престоря на напълно незаинтересована, да потопя пръст в овлажнителя за кожа и да го втрия в лицето си. Погледнах се в огледалото. Сини очи, бледо лице, пламнали бузи. „Страхотно се справяш! Не се огъвай! Не се огъвай!“

- Казваш ми, че не ме искаш повече? - прошепна той.

„О, не, Грей, ти не ме искаш“.

- Тук съм все още, нали? - изджавках, извадих спиралата и започнах да гримирам дясното си око.

- Мислила си да ме напуснеш? - Думите му излязоха почти беззвучни.

- Когато един съпруг предпочита компанията на бившата си метреса, това обикновено не е много добър знак. - Естествено, че избрах тази форма на защита - с омраза, на нужното високо ниво, срещу въпроса, на който не исках да отговарям. „Сега гланцът за устни“. Поставих го внимателно и нацупих устни срещу огледалото. „Точно така, Стийл... хм... Грей. Мамка му, не си помня името!“ Взех си ботушите и закрачих към леглото. Седнах, обух ги и ги опънах над коляното. „Да. Изглеждам секси само по бельо и ботуши!“ Станах и го погледнах без грам интерес. Той мигна няколко пъти, очите му тръгнаха по тялото ми. Алчни и жадни.

- Знам какво се опитваш да направиш - каза някак меко и съблазнително.

- Така ли? - И гласът ми се пречупи. „Не, Ана! Дръж се!“

Той преглътна и направи крачка напред. Отстъпих и вдигнах

ръце пред мен.

- Дори не си помисляй, Грей! - изсъсках злобно.

- Ти си ми съпруга - каза той заканително, но меко.

- Аз съм бременната жена, която изостави вчера, и ако се опиташ да ме докоснеш, ще съборя сградата с писъци.

- Ще пищиш? - Погледна ме с недоверие.

- Като заклана. - Присвих очи.

- Никой няма да те чуе - каза той напрегнато и за секунда си спомних утрото в Аспен. „Не, не, не!“

- Опитваш се да ме заплашиш ли? - казах задъхано в опит да го изкарам от посоката, в която бяха тръгнали нещата.

Проработи. Той застина и преглътна.

- Не, не съм се опитвал да направя нищо подобно.

Започнах да се задушавам. Знаех, че ако ме докосне, ще се

предам. Знаех каква сила има допирът му върху мен и че тялото ми ще ме предаде. Нямаше нищо по-сигурно от това. Хванах се със зъби и нокти за яда си.

- Пил съм с човек, който ми е бил близък. С нея нещата са изяснени и няма да я видя никога повече.

- Тръгнал си да я търсиш?

- Не. Опитах се да се видя с Флин. Но се озовах в салона.

- И очакваш да ти повярвам, че няма да я виждаш повече? - Не можех, а и не се стараех и да сдържам яростта си и съсках срещу него като змия. - И следващия път, когато престъпя някаква въображаема, съществуваща само в съзнанието ти граница? Тогава какво? Колко пъти сме спорили за това? Ако допусна грешка, ще хукнеш при нея, нали?