Георги Райчев - Имало едно мече…

„Георги Райчев е син на българското село — изтъква Ран Босилек в кратка топла бележка в списание «Детска радост», година XXVIII, 1942–1943, книжка 7, по случай чествуването шестдесетгодишнината на Георги Райчев. — Роден в плодородна Тракия, гдето се люлеят лете златни ниви с едра загария, отрасъл под южно българско небе, синьо като сини метличини, той носи в своето голямо сърце голяма обич към нашата земя хубава, към благодатния труд и към народната приказка.“

Георги Михалев Райчев е роден на 7 декември 1882 година в старозагорското село Землен. Първоначалното си образование получил в своето родно село. Продължил учението си в Стара Загора.

Георги Райчев от малък четял много, а вече като юноша започнал да се опитва и да пише стихове. Първи насърчителни слова и напътствия получил от учителя си по български език и литература в старозагорската гимназия — от Кирил Манчев, който съзрял надеждни литературни наклонности в селския юноша, отзивчиво и грижливо следял за неговото духовно израстване. Учителят Кирил Манчев се интересувал до края на живота си от своя любим ученик, искрено се радвал на внушителното литературно дело на писателя Георги Райчев. А приятел и другар в начеващото литературно поприще още в Стара Загора Георги Райчев намерил в лицето на Николай Лилиев.

Първата печатна работа на Георги Райчев била една басня „Волове и теле“.

Друг голям съветник и другар в литературата Георгя Райчев намерил, когато дошъл в София през 1908 година, в лицето на Антон Страшимиров, в чието списание „Наш живот“ печатал „Спътници“, първия си публикуван разказ, подписан с един от псевдонимите си Г.М. Орлин.

Оттогава Георги Райчев навлиза в едни от най-интересните страници на литературния ни живот по онова време и става един от най-близките другари на Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, а по-късно и на Йордан Йовков.

Целия съзнателен живот Георги Райчев преминал в дребно чиновничество, за да изкара прехраната си. Бил е писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата при Министерството на народното просвещение.

Починал на 18 февруари 1947 година.

Георги Райчев с писател за деца и възрастни. Със завидна художествена сила, с високо писателско майсторство той разказва за несретния живот на хората от селото и града от началото на нашия век. Неговите реалистични разкази и приказки за деца и юноши са увлекателни, богати, съдържателни, спомените от детинството му интересни и сладкодумни.

„Георги Райчев е не сами добър баща на своите обични чеда, но е и любим, мъдър и сладкодумен разказвач за всички български деца — отбелязва Ран Босилек в упомената си бележка. — Неговите разкази, приказки и легенди се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език.“

Литературното творчество на Георги Райчев, както за възрастни, така и за деца и юноши, му е отделило едно от най-предните места в нашата художествена книжнина. Значителни са неговите заслуги за обогатяване и на българската детско-юношеска белетристика.

Георги Райчев е и един от нашите най-добри преводачи на басните на големия руски писател Иван Андреевич Крилов.

Его и пълна библиография на издадените книги на Георги Райчев:

За деца и юноши

Умайом , приказка. Илюстрована малка библиотека за ученици и ученички от прогимназиите, №109, рисунки Вадим Лазаркевич, книгоиздателство „Хемус“, София, 1925, страници 32.

Божи дарове , разкази за деца, корица и цветни картинки от Пенчо Георгиев, Библиотека за малките, №26, издава Министерството на народното просвещение, фонд „Литературни издания“, София, 1930, страници 46.

Легенда за парите , разкази. Библиотека за юноши, №7, издава Министерството на народното просвещение, София, 1931, страници 112.

Ягодова майка , приказка, корица и рисунки от Никола Тузсузов, книжка осма на Приказна детска библиотека „Гнездо“, първа серия, 1933–1934 година, редактор-уредник Георги Караиванов, книгоиздателство „Иван Коюмджиев“, София, 1933, страници 18.

Най-хубавото птиче , весели приказки за деца, корица и рисунка от Стоян Венев, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1937, страници 71.

Водният цар , разказчета за деца и юноши, корица и рисунки от Вера Лукова, Нова детска и юношеска библиотека, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, София, 1938, страници 61.