Жорж Санд - Индиана

Пътищата бяха задръстени с хора и вдовицата вървеше гордо, съпроводена от своите трима женихи; тя улавяше подръка ту единия, ту другия, пъчеше се и вървеше гордо изправена. Много й се искаше да се похвали и с четвъртия пред хората, но на Жермен му се стори смешно да го мъкнат пред очите на толкова народ като че ли танцуват котильон, затова вървеше на прилично разстояние от компанията и разговаряше с татко Леонар, като се стараеше да го развлича, за да го забави и да не се присъединят към свитата на вдовицата.

Когато пристигнаха, вдовицата се спря да ги изчака. Тя на всяка цена искаше да влезе в селото с всичките си обожатели. Но Жермен не пожела да й достави това удоволствие; той остави татко Леонар, отиде да разговаря с разни познати и влезе в черквата през другата врата. На вдовицата никак не й стана приятно.

След службата тя излезе тържествуваща на ливадата, където танцуваха, и откри танците последователно с тримата си обожатели. Жермен я погледна как играе, намери, че танцува хубаво, но превзето.

— Е — каза му Леонар, като го тупна по рамото, — няма ли да танцувате с дъщеря ми. Много сте срамежлив.

— Не танцувам, откак жена ми умря — отговори Жермен.

— Е, щом си търсите вече друга, значи, че траурът в сърцето е свършил, както и траурът в дрехите.

— Не е така, татко Леонар, пък и аз съм вече стар, не обичам да танцувам.

— Слушайте — каза Леонар, като го дръпна настрана. — На вас ви стана неприятно, като дойдохте у дома и видяхте, че мястото е обсадено. Виждам, че сте много горд, но това не е разумно, моето момче. Дъщеря ми е свикнала да я задирят, особено от две години, откакто е хвърлила жалейката, и няма тя да седне да ви кани.

— Дъщеря ви е решила да се жени от две години, а още не си е избрала мъж, така ли? — запита Жермен.

— Не иска да бърза и има право. Макар че изглежда много весела и сигурно ви се струва не много разсъдлива, тя е умна жена и отлично знае какво прави.

— Не ми изглежда така — каза простодушно Жермен, — защото има трима поклонници и ако знаеше какво иска, двамата щяха да й се видят излишни и щеше да ги помоли да си седят у тях.

— Защо? Вие нищо не разбирате, Жермен. Тя не желае нито стария, нито едноокия, нито младия, но ако ги отпрати, всички ще помислят, че иска да остане вдовица и никой няма да дойде вече.

— Аха, разбирам. Те служат за фирма!

— Точно така. Какво лошо има в туй, щом на тях им харесва.

— Различни хора, различни вкусове.

— Виждам, че на вас не ви харесва това, но почакайте, може да се разберем, да предположим, че предпочете вас, може би мястото ще бъде ваше.

— Да, да предположим. И колко трябва да чакам, за да узная решението? Колко време ще лапам мухи?

— Зависи от вас. Стига да умеете да говорите и да убеждавате. Дъщеря ми добре разбира, че най-хубавото време от живота й ще бъде това, в което ще я задирят, затова не бърза да стане слугиня на някой мъж, след като може да командва няколко. И понеже играта й харесва, тя се развлича, но ако вие й харесате повече от играта, тя ще я прекрати. Не бива да падате духом. Идвайте всяка неделя, танцувайте с нея, покажете й, че я искате, и ако ви намерят по-приятен и по-образован от другите, един прекрасен ден сигурно ще ви го кажат.

— Извинявайте, татко Леонар, дъщеря ви има право да постъпва, както й харесва, и не аз съм този, който ще я съди. На нейно място аз бих постъпил по друг начин. Щях да проявя повече откровеност и нямаше да карам да си губят времето хора, които сигурно си имат много по-важна работа, отколкото да се въртят около една жена, която им се надсмива. Но в края на краищата, ако това я забавлява и я прави щастлива, мен никак не ме интересува. Само трябва да ви кажа нещо, което се чудя как да ви призная от сутринта, тъй като вие се излъгахте в моите намерения и не ми дадохте време да ви обясня. Вие си въобразявате нещо, което не е така. Аз не дойдох да искам дъщеря ви за жена, а да купя чифт волове, които вие сте възнамерявали да продадете другата неделя на панаира и които моят тъст харесва.

— Разбирам, Жермен — каза много спокойно Леонар. — Вие сте си променили намеренията, като сте видели дъщеря ми и обожателите й. Както искате. Изглежда, че това, което привлича едни, отблъсква други. И вие имате право да се оттеглите, след като още нищо не сте казали. Ако искате наистина да купите воловете ми, елате да ги видите на пасището, там ще поговорим и сключим, не сключим сделката, ще обядвате с нас, преди да си отидете.